— Значи ти си героят на ревенантите, а след като аз те спасих от Люсиен, това означава ли, че съм герой на героите?
Венсан поклати отчаяно глава.
— Не точно — продължих аз, тъй като не можах да потисна усмивката си. — И аз искам готино име. Защо не ме наричаш Заличителя? Може обаче да ми трябва специална маска към името.
Венсан изръмжа отчаяно, притегли ме на одеялото, притисна раменете ми на земята и ме насили да го целуна отново. Притисна топла ръка към бузата ми и в ъгълчетата на очите му се появиха бръчици, когато се усмихна.
— В момента е най-подходящо да те нарека Ледената кралица. — Стана, пое ръката ми и ме изправи на крака.
Потрих облечените си в ръкавици ръце, за да раздвижа кръвта си.
— Добре! Пикник през януари… готово! — рекох с тракащи зъби.
Венсан прибра термоса и одеялото в кошницата.
— Как се чувстваш, след като направи нещо, което не беше правила досега?
— Като със замръзнал задник — отвърнах, когато той пусна кошницата и ме пое на ръце.
— Добре, така е малко по-топло — примирих се аз, а той ме прегърна.
— Да оставим кошницата у нас, след това отиваме на второто място — предложи той, пусна ме отново на земята и взе кошницата.
— И кое е това място? — попитах, стиснах свободната му ръка и се притиснах до него, докато излизахме от парка и се отправяхме към „Ла Мезон“.
— Зависи. Била ли си в „Дома на инвалидите“?
Сбърчих недоволно нос.
— Знам къде се намира. Тъй като там няма много картини, не съм ходила. Да не би да искаш да гледаме танкове, пушки и… разни военни неща?
Венсан ме погледна и се засмя.
— Да, има танкове и пушки и забележителна колекция от Втората световна война, но честно да ти кажа, е малко скучно. Особено за онези, които са живели през онзи период. Не, възнамерявах да прескочим тази част и да те заведа направо в отдела за старо оръжие. Експонатите са произведения на изкуството също като картина на Джон Сингър Сарджънт10.
— Хмм. Имам чувството, че това е въпрос на мнение.
— Сериозно, има кама от тринайсети век, инкрустирана със сребро, която заслужава отделна зала в Лувъра.
— Има ли лъкове?
— Дали имат лъкове! Цяла стая, включително инкрустирания със злато лък на Катерина Медичи. Защо питаш?
— Много харесвам лъковете. Толкова са… не знам… опасни.
Изненаданият смях на Венсан бе нещо средно между кашлица и задавяне.
— Обърни внимание. Добави уроци по стрелба с лък към редовните тренировки на Кейт! — Той отвори портата, постави кошницата върху пощенската кутия и затвори портата. — Как мислиш, дали ще стане, Гаспар? — попита.
— Здравей, Гаспар — казах аз на въздуха.
— Гаспар държи да те уверя, че не се натрапва на срещата ни — обясни Венсан.
— Нямам нищо против, ако искаш да дойдеш — рекох.
— Като те знам, едва ли за пръв път отиваш във военния музей.
Венсан протегна ръка и ме поведе в посоката, от която бяхме дошли.
— Гаспар всъщност има принос за проучването, направено на най-старите оръжия в колекцията. Той познава всичко там дори по-добре от уредниците. — Замълча за момент. — Казва, че не му се ходи в музея, но ще ни придружи няколко пресечки, защото сме в неговата посока.
Тръгнахме към музея, до който се стигаше пеша за двайсет минути, и в продължение на две пресечки вървяхме тримата заедно, колкото и да беше странно, докато Венсан не спря рязко.
— Какво има? — попитах и наблюдавах лицето му, докато той се вслушваше в думите, които не чувах.
— Гаспар вижда нещо. Имаме две минути. Хайде — подкани ме, стисна ръката ми и затича по тясна уличка към оживения булевард.
— Къде отиваме? — попитах, докато тичахме, но Венсан слушаше какво му казва Гаспар и изстрелваше въпросите един след друг:
— Колко човека? Къде е шофьорът?
Паниката ми растеше, когато стигнахме булевард „Распай“ и Венсан се разпореди:
— Кейт, остани тук и наблюдавай… един камион…
Тогава го видяхме на върха на хълма: огромен камион за доставки, който летеше по средата на четирите платна. Клатушкаше се опасно и бе очевидно, че водачът е изгубил контрол. Ахнах, когато разбрах, че зад волана няма шофьор.
Обърнах се към пешеходната пътека и забелязах неколцина пешеходци, които не забелязваха опасността, която летеше към тях. Въпреки че камионът беше на две пресечки, той не забавяше. При скоростта, с която се движеше, хората по средата на пешеходната пътека нямаше как да му избягат.
10
Американски художник, майстор портретист, в чиито творби се забелязва елементи на импресионизма и модернизма. — Б.пр.