Решителност замени удивлението му. Той се приближи до мен и ме прегърна.
— Кейт, знам, че само мисълта за моите смърти ще те накара да се отдръпнеш от мен. Затова, моля те, още е рано да се отказваш. Не и преди да ми дадеш шанс да премисля нещата. В момента обмислям един начин. Ще уредим всичко. Дай ми време.
Докато ме прегръщаше, последните зрънца решителност се стопиха. Свих рамене и се почувствах безпомощна.
— Венсан, ако мислиш, че можеш да измислиш нещо, което ще разреши всичките ни проблеми, тогава, за бога, действай. Аз само искам да кажа, че те освобождавам от обещанието, не че те напускам.
— Страх ме е, че ще ме напуснеш — поради напълно понятни причини, сред които е и самосъхранението — ако знаеш, че ще умра — настоя Венсан. — Затова няма. Обещанието ми остава в сила. Разбрахме се, нали?
Кимнах, усетих как ме залива облекчение и в същия момент бях готова да се ритна заради обзелото ме чувство.
— Добре.
Той се отдръпна, за да види изражението ми, усмихна се тъжно и докосна кичур коса, паднал над лицето ми.
— Кейт, признавам, че положението ни съвсем не е лесно, но я ми кажи, при теб винаги ли е така… сложно?
Понечих да отговоря, но Венсан поклати глава и се ухили.
— Всъщност не ми отговаряй. Разбира се, че е така. Нямаше да съм толкова влюбен в теб, ако не беше.
Засмях се. В следващия момент силите на страха и тревогите се стопиха и аз го целунах. Той отвърна на целувката. Докато се докосвахме, всичко ми се стори по-просто. Бяхме само двамата с Венсан, а светът и сложните му проблеми изгубиха значимостта си. Привлякох го по-близо до себе си.
— Ти… — започна той.
— Да? — подканих го и наклоних глава към него.
— Боли ме — изохка той и стисна зъби.
— Боже, какво направих? — Притиснах уста с ръце.
Той пък притисна пръсти към гърдите си и леко ги опипа.
— Съвсем забравих за реброто — призна той. Спогледахме се, след това се засмяхме. Венсан се смееше внимателно, очите му бяха присвити от болка.
— Май не си знам силата — пошегувах се аз, след това отново се наведох към него и този път го притиснах по-внимателно, преди да се целунем. Няколко секунди по-късно двамата се отпуснахме на шезлонга, Венсан отдолу, аз увиснала над него, подпряна на длани и колене, косата ми ни скриваше от света. Бяхме в нашата малка вселена. Той стисна главата ми между дланите си, докато устните ни казваха всичко, което не бяхме успели да изразим с думи.
Венсан ме целуваше така, сякаш това бе последният му шанс да ме докосне. Цялата разтреперана, отвърнах нетърпеливо на целувката му.
Той сякаш усети нетърпението ми и целувките му станаха по-нежни. Привлече ме, така че тялото ми покри неговото и всяка наша част се докосваше. Останахме да лежим така дълго, отдадени на сладостта, докато той докосваше устните ми със своите, а след това стана, облегна се на стената и ме привлече към себе си. Седнах между краката му, облегнах се предпазливо на гърдите му, докато той ме придържаше, и двамата се загледахме в нощното небе и златното було на издигащата се луна.
Отдръпнах ръцете на Венсан и се обърнах, за да го погледна в очите. Нямаше нужда да казвам каквото и да било. Беше ми достатъчно да го гледам. След малко той заговори:
— Кейт, цял живот съм те чакал. Преди това не се интересувах от никоя и беше все така почти… през цялото столетие. Струваше ми се, че не мога да изпитвам чувства. Дори престанах да търся. Не очаквах нищо, нямах никаква надежда, когато те видях.
Той вдигна ръка и прокара пръсти от слепоочията ми през косата. Заговори тихо:
— След като вече си до мен — след като вече сме заедно, не мога да си представя да се върна отново към предишния си живот. Не знам какво ще правя, ако те изгубя. Много те обичам.
Усетих как гърлото ми се свива. Беше казал вълшебните три думички. Беше ги казал без капка колебание. Щом забеляза удивлението, изписало се на лицето ми, устните му се извиха в усмивка.
— Но това вече го знаеш, нали?
Сърцето ми се размекна от радост, а след това той повтори думите.
8.
Доста по-късно същата вечер ми хрумна идея. Прибрах се в апартамента на мами и деди, след като те бяха излезли на вечеря. Мами ми беше оставила бележка на хладилника с инструкции за вечеря. Извадих чинията с хапки, които ми беше приготвила, и седнах на масата за няколко минути, хапвах разсеяно, а в главата ми се оформи план.