— Добре, за да избегнем Трета световна, първият танц е твой. Но ако Венсан се опита да се намеси, бъди готов да извадиш меча.
Жул докосна въображаемия ефес на кръста си, след това ме прегърна и ме поведе към центъра на дансинга, близо да Амброуз и Шарлот.
— Кейт, мила, светлината на свещите ти отива неимоверно много — прошепна той.
Изчервих се както заради дръзкия начин, по който бузата му докосваше моята, докато той шептеше, така и от ласкателството, което — макар да бях лудо влюбена във Венсан — ми достави удоволствие. Жул бе неспасяем флиртаджия, а аз се бях научила да не приемам лично нищо от онова, което той казваше. Всеки път, когато го срещнех нощем, той беше с различна великолепна жена.
Привлече ме по-близо, докато накрая не се озовахме притиснати един до друг. Разсмях се и го отблъснах.
— Жул, ти си неспасяем женкар — скарах му се аз типично в стила на Джейн Остин.
— На вашите услуги — рече той и се поклони ниско, преди да ме прегърне отново и да ме завърти. — От мен да знаеш, че Венсан не е от ревнивите. — Жул се усмихна срамежливо и ме притисна до себе си. — Няма и причина. Не само че е най-красивият от нас — поне така твърдят жените — ами е вторият след Жан-Батист — спря, за да ме наведе назад, след това за пореден път ме притисна до себе си — и е спечелил сърцето на прелестната Кейт. Няма начин героят да бъде победен.
Не се сдържах и се усмихнах, когато чух „прелестната Кейт“, но също така се замислих над новата информация, която научих.
— Значи Венсан е вторият след Жан-Батист. Това пък какво означава?
— Означава, че ако нещо се случи с Жан-Батист — Жул замълча и ме погледна с известно неудобство, а аз веднага разбрах какво се опитва да ми каже: ако бъде ликвидиран, — или ако реши да се оттегли като глава на ревенантите във Франция, Венсан ще заеме мястото му.
Останах шокирана.
— Той защо не ми е казал?
— Сигурно заради поредното си прекрасно качество — скромността.
Трябваха ми цели две секунди, за да осмисля положението с „втория“, преди да погледна отново Жул.
— А защо го нарече герой?
— Значи и това не ти казал. — Този път той ме погледна изненадано.
— Не е.
— Нямам намерение да разкривам всичките му тайни в една нощ. Попитай го сама.
Веднага прибавих въпроса в папката с неизвестни за Венсан.
— Значи, ако Жан-Батист се оттегли, Венсан ще ти стане шеф — подхвърлих шеговито, за да го подразня, но млъкнах веднага щом забелязах как изражението му се промени от обичайния непукизъм в непоклатима лоялност.
— Венсан е роден за тази работа, Кейт. Или по-точно казано, прероден. Не искам за себе си отговорността, която ще легне един ден на плещите му. Когато това време дойде, ще направя каквото ми каже. Всъщност вече е така, а той дори не ми е станал шеф.
— Знам — признах. — Личи си. Венсан има невероятен късмет, че си до него.
— Не, Кейт. Има късмет, че ти си до него. — Завъртя ме за последно и тогава разбрах, че сме минали през залата и сме точно до любимия ми. Пусна ръцете ми и намигна игриво, след което ме предаде галантно в ръцете на гаджето ми.
— Все още ли си цяла? — пошегува се Венсан, притисна ме до себе си и ме целуна нежно по устните.
— След мръсните танци с Жул ли? Не съм сигурна — отвърнах.
— Той е безобиден — обади се Женвиев.
— Започвам да се обиждам — провикна се Жул от другия край на масата, където си наливаше шампанско във висока чаша. — Смятам се за изключително опасен. — Вдигна чашата към тримата, след което се отдалечи към една от красивите ревенанти в другия край на залата.
— Казах ли ти, че тази вечер си прелестна — прошепна Венсан и ми подаде чашата.
— Поне дванайсет пъти — отвърнах игриво и разперих полата на дългата до пода млечносива рокля, която Джорджия ми помогна да си купя.
— Страхотно, защото тринайсет е любимото ми число — рече той и ме погледна доволно. — Но великолепна изобщо не е най-подходящото определение. Може би… ослепителна? Зашеметяваща? Възхитителна? Да, така е по-добре. Наистина си възхитителна, Кейт.