— Не, ти сама ще му кажеш.
— Ще му кажа — отвърнах предизвикателно. — Ще му кажа всичко веднага щом науча нещо. Нямам никакво намерение да си седя спокойно и да чакам да намери разрешение на проблема, докато той отслабва с всеки изминал ден.
Спряхме пред нас и Жул ме погледна разтревожено.
— Кейти, признавам, че си много решително и дръзко момиче. Ако обаче имаш намерение да правиш нещо, с което да прецакаш Венсан, не ме брой. — В гласа му личеше предаността към останалите от братството.
— Кълна се, че не бях премислила внимателно, преди да те помоля да ме закараш — признах задавено. — Нямам абсолютно никакво намерение да създавам проблеми между вас двамата с Венсан. Много се извинявам, че те притесних, Жул.
Той кимна и прие извинението ми.
— Хайде, слизай — подкани ме с усмивка.
След като слязох от автомобила, се наведох към него.
— Благодаря — рекох и го целунах по бузата.
— Баба ти и дядо ти няма ли да се чудят защо се прибираш толкова рано?
— Деди е в галерията, а мами работи над някаква поръчка за Лувъра. Ако ти не ме изпортиш, те няма да разберат.
— Добре тогава, ще се видим утре в седем и половина. Да не закъсняваш!
В гърлото ми се надигна буца и аз едва намерих сили да се усмихна.
— Значи утре ще продължиш да ме пазиш?
— Готов съм живота си да рискувам за теб. — Той ми помаха с ръка, включи колата на скорост и подкара.
28.
Венсан ми звънна вечерта, докато си пишех домашното.
— Guten Tag — поздравих аз. В отговор той ме заля с порой немски думи, които избъбри толкова бързо, че дори да говорех немски, едва ли щях да го разбера. — Ами danke? Lederhosen? Извинявай. Това е единственото, което мога да кажа, затова предлагам да сменим темата за кожените алпийски гащи… Намери ли Шарл?
— Да. Сега съм с него и останалите от братството, при които се е настанил. — Едва чувах гласа му, заглушен от спийд метъла, който дънеше наблизо.
— Защо не излезеш? — изкрещях в телефона.
— Навън съм — рече той. — Чакай. — Чух как музиката се отдалечава. — Добре, тръгнах по улицата. Сега вече чуваш ли ме?
Засмях се:
— Какво е това германско братство, осигурило Шарл?
— Разликата с дома на Жан-Батист е огромна, друго не мога да кажа.
— Шарл добре ли е?
— Не само че е добре, ами е щастлив. Направо да не повярваш. Мъчно му е, че е зарязал Шарлот. Все още не е готов да се върне. Сигурно ще ти се стори невероятно, но атмосферата тук му е повлияла добре.
— Браво! Радвам се!
— И аз. Сега трябва да издирим ревенанта, от когото групата на Шарл е получила информацията. Не го познават добре и не знаят къде точно да го открият. Ще се наложи да остана още ден-два. След това мислех да отскоча на юг, за да видя Шарлот. Ще й разкажа как е Шарл и ще проверя как са двете с Женвиев.
Сърцето ми се сви.
— Значи ще се върнеш чак следващата седмица.
— Надявах се да дойдеш с мен. Знам, че ще ти бъде приятно да се видиш с Шарлот, но по-важното, макар и напълно егоистично е, че щеше да си с мен. Поне веднъж да те заведа някъде.
Сърцето ми спря за секунда и отново полудя, качи се в гърлото и аз едва намерих сили да заговоря:
— Двамата ли? Да заминем заедно за Лазурния бряг ли? Наистина ли?
— Баба ти и дядо ти ще те пуснат ли?
Опитах се да се стегна:
— Венсан, направо невероятно! Ако ще бъдем с Шарлот и Женвиев, мами и деди няма да имат нищо против.
— Разбрахме се. Ще гледам да се върна от Берлин до петък. Ако вземем влака в четири следобед, докъм десет вечерта ще бъдем в Ница. Ще се върнем в неделя вечерта. Така ще имаме само ден и половина там, но не искам да пропускаш училище.
Изчервих се. Какво ли щеше да каже, ако знаеше, че вече съм пропускала часове, за да направя нещо, което никак нямаше да му хареса? Да не говорим, че бях въвлякла и Жул като съучастник. „Ще му кажа — помислих си аз. — Налага се да намеря подходящо време.“
В четвъртък помолих Жул да се отбие до „Ла Мезон“ на връщане от училище.
— Толкова ли ти липсва Венсан, че ти се иска да поостанеш в стаята му? — пошегува се той.
— Не, взех една книга от библиотеката на Жан-Батист и все забравям да я върна. — Беше толкова лесно да кажа истината на Жул, докато нещо ме спираше да си призная пред Виолет.
— Много да внимаваш… Рискуваш да си навлечеш гнева на Гаспар, пазителя на книгите. Уверявам те, че ако се ядоса, наистина е страховит — предупреди ме той, присви очи и изви застрашително вежди.