— Господи, Шарлот! Та това е ужасно.
— Да, за мен. За тях обаче е различно. Кой знае? Може Женвиев да си падне по Амброуз някой ден.
Прегърнах я отново и тя се разплака.
— О, Кейт! — промълви. — Как само ми се искаше да избере мен.
— И на мен, Шарлот. Не спирах да се надявам. Просто не е честно. Двамата сте един за друг.
— И аз си мислех така. — Тя подсмръкна и избърса сълзите си. — Сега вече не мисля така. Обичам Женвиев. Обичам и Амброуз и ако двамата намерят щастието заедно, аз няма да им преча.
Шарлот ме притисна до себе си за последно, след това ме остави. Дори не се съблякох. Питах се защо животът — или смъртта в случая на Шарлот — не може да е по-лесен и се отпуснах на леглото. Затворих очи и се оставих плисъкът на вълните да ме поведе към съня.
29.
Когато на следващата сутрин се събудих, Венсан лежеше до мен и ме наблюдаваше как спя.
— Bonjour, mon ange — реч той и се заигра с кичур от косата ми. След това се превъртя, взе нещо от купичка, оставена на нощното шкафче, и преди да видя какво е, го пъхна в устата ми. Вкусих го с огромна изненада. Устата ми се изпълни със захарната сладост на ягода.
— Какво… — започнах аз, но не можах да кажа и дума повече, защото устата ми беше пълна.
Венсан се опита да не се смее.
— Докато спях, ти специално повдигна въпроса, че не трябвало да си миеш зъбите, когато разговаряш с мен по време на големия сън, затова реших да направя нещо хубаво, почти като първата целувка сутрин, и да замаскирам дъха ти.
— Значи сега ще имам дъх на ягоди.
— Любимият ми — уточни той със закачлива усмивка.
— Искаш ли да пробваш? — предложих и се наведох, за да го целуна.
— Ммм — кимна замислено той. — Добре. Добре. Държа да подчертая обаче, че предпочитам Кейт au naturel.
Разсмях се и го прегърнах.
— Най-хубавото е да се събудя до теб.
— Прекарахме заедно цялата нощ — отвърна той, — когато спях.
— Да, но аз не мога да направя подобно нещо — рекох и притиснах устни към неговите. Той обхвана лицето ми с ръце, отвърна на усмивката, след това ме прегърна и привлече до себе си. Краката и ръцете ни се преплетоха.
Той пъхна ръка под блузата ми и новото усещане на топлата му кожа, която докосваше гърба ми, разпали силен копнеж у мен. Не исках той да престава, докато не докосне всяка частица от мен. И той продължи. Имах чувството, че тялото ми е твърде малко, за да ме побере и аз ще избухна също като супернова.
— Кейт. — Гласът на Венсан прозвуча така, сякаш идваше някъде от разстояние. — Готова ли си за това? Сега ли искаш да се случи?
— Да — отвърнах автоматично, след това отворих очи и се поколебах. Венсан беше седнал в леглото и изтегляше ризата през глава. Видях, че гърдите му са осеяни със синини — огледални образи на синините под очите. Те не ме отблъснаха, но събудиха в мен желанието да се погрижа за тях, същевременно бяха толкова шокиращи, че вдигнаха пелената от забулените ми от страст мисли.
„И двамата крием нещо.“ Думите пробягнаха в ума ми с яснота, която ме накара да се замисля дали не съм ги изрекла на глас.
Беше време. И двамата криехме важни неща. Неочаквано ми се стори нечестно телата ни да се слеят, когато душите ни бяха разделени. „Не искам да започне по този начин“ — помислих си аз, докато той ме привличаше отново към себе си.
— Почакай, Венсан. Не съм… все още не съм готова.
Венсан се отдръпна леко. Спря, след това приближи устни до ухото ми.
— Всичко е наред — рече той и горещият му дъх по кожата ми ме накара да потръпна. — Чакам те толкова отдавна, че не бързам. Разполагаме с всичкото време на света.
В продължение на няколко минути останахме да лежим неподвижно, докато аз се наслаждавах на тялото му, притиснато до моето. Най-сетне се отдръпнахме един от друг и се погледнахме в очите.
— Не плачи, Кейт — погледна ме угрижено Венсан.
— Не плача — отвърнах аз и в същия момент усетих, че очите ми са пълни със сълзи.
Не плачех от разочарование. Желанието, което изпитвах към Венсан, не бе само физическо. Не беше ограничено до сегашния момент. Исках да съм с него и телом, и духом. Освен това исках часовете, които прекарвахме заедно, да са изпълнени с живот, любов и радост, задето сме се намерили.