Само че в мига, в който погледнах момчето, което лежеше на няколко сантиметра от мен, имах чувството, че нещастието и смъртта ми се присмиват. Освен синините по гърдите му прекрасното му лице бе пребледняло от изтощение, а кръговете под очите му придаваха още по-уязвим вид. Макар да си оставаше по-силен от всяко друго момче, което познавах, личеше, че силите му са намалели.
Като го гледах как гасне пред очите ми, бъдещето ни се струваше дори по-мрачно и безрадостно от когато и да било. Не трябваше да е така. Бяхме избягвали разговора прекалено дълго, така че сега вече идваше времето да обсъдим някои неща.
— Какво си направила? — повиши възмутено глас Венсан.
Бяхме се настанили един срещу друг по средата на леглото. Стиснах ръцете му между своите, без да съм сигурна дали по този начин се опитвам да му вдъхна спокойствие, или да осигуря на себе си подкрепата, която ми беше нужна, за да разкрия истината.
— Венсан, ти чу ли какво казах? Има една guerisseur. Произлиза от род на guerisseurs, които са имали специални връзки и взаимоотношения с ревенантите. Сигурна съм, че Гаспар не знае за тях, защото лечителката каза, че са минали векове, откакто семейството й е виждало ревенант. Това е съвършено нова информация. Тя може да успее да ни помогне.
— Кейт, как можа да си помислиш да направиш подобно нещо без мен? Можеше да се изложиш на сериозна опасност. Това е моят свят и в него винаги присъства смъртта.
— Сега вече е и моят свят.
Тези думи го накараха да млъкне. Възползвах се от мълчанието му, за да му разкажа всичко, като започнах с това как съм открила информацията в книгите, за да намеря магазинчето, как съм видяла signum в купата на guerisseur и какво е станало след това. Когато завърших разказа си, забелязах блясъка в очите му. Това не бяха искрици на надежда, но поне бяха искрици, предизвикани от интерес и любопитство.
— Добре, Кейт, съгласен съм, че от тази работа може да излезе нещо. Иска ми се да ми беше казала преди. Направо се побърквам, когато си мисля, че обикаляш сама да търсиш човек, който може да се окаже пълна откачалка. Ами ако ти се беше случило нещо… или по-лошо? Дори нямаше да знам къде да те открия.
— Жул беше с мен — признах аз самоуверено.
— Жул ли? — ахна Венсан, неспособен да повярва. — Жул те е завел на срещата с guerisseur?
— Той не знаеше къде ме води, нито пък защо. Разбра едва след като всичко свърши.
Сърцето ми се сви, когато видях изражението на Венсан. Той се чувстваше предаден, защото бе разбрал, че най-добрият му приятел и гаджето му са действали зад гърба му.
— Престани, Венсан! — извиках. — Аз накарах Жул да дойде с мен. Ако ще се сърдиш на някого, сърди се на мен. Ако има някакво значение, той побесня и каза, че ако не ти призная, тогава сам ще го направи. Не съм направила нищо, с което да те измамя или подведа, Венсан. Направих го, за да намеря помощ за нас, за теб и мен.
— Правя всичко по силите си, за да осигуря помощ.
Очите му блестяха гневно.
— Какво? Кажи ми какво точно правиш? — надигнах глас аз. — Кажи ми, защото ми се струва, че онова, което правиш, ти вреди, не води до нищо добро.
— Така е, защото не разбираш как трябва да въздейства — тросна се Венсан и разтри нервно слепоочията си.
Докоснах го по коляното.
— Обясни ми.
Погледите ни се срещнаха, той задържа моя няколко секунди, преди да въздъхне.
— Добре. Дай ми обаче малко време, за да помисля. Обещавам ти довечера да поговорим.
30.
Утрото премина бързо. Четиримата се разхождахме из градчето, после по пустия зимен плаж. След лек обяд, по време на който Женвиев забрани сериозни и потискащи разговори, се насочихме към пристанището, където източена, елегантна моторница бе закотвена между огромни луксозни яхти.
— Леле, на кого ли е? — попита Шарлот. След това прескочи ниския парапет и се настани зад руля. — Всички на борда! — провикна се тя и се ухили, щом видя изражението ми. — Спокойно, Кейт, наша е. — Тя потупа мястото до себе си. — Хайде, идвай!
През следващите два часа плавахме покрай брега, пейзажът се менеше бързо от великолепни плажове на надвиснали над морето скали. По едно време Венсан се наведе към мен.
— Не помня някога досега да съм те виждал толкова неземно щастлива.