— Едно от условията им беше да го върша единствено когато съм с други. Така че да, Жул и Амброуз ми помагаха. — Венсан ме гледаше в очите, без да трепне.
— И ти криеше от мен, защото се страхуваше, че ще си променя отношението към теб ли? — Наблюдавах го внимателно.
Мълчанието му и изражението на уязвимост потвърдиха опасенията ми.
— Така ли стана? — попита той.
— Настоявам да престанеш веднага — рекох аз, за да избегна въпроса му. — Това е прекалено.
— Кейт, ако се получи, това е отговорът, който търсим. Ще мога да избягвам смъртта, докато…
— Докато аз умра — довърших вместо него.
Венсан поклати глава, сякаш искаше да прогони тази мисъл.
— Не е ли смъртта на нума по-добър вариант от моята?
— Не е там работата. Ти рискуваш да те унищожат, ако нещо се обърка. Ако те заловят, знаеш, че ще те унищожат. И то, ако черната магия не те съсипе преди това с неблагоприятните си странични ефекти. Погледни се, Венсан. Трябва да има и друг начин, вместо да се превръщаш в убиеца на нума.
— Само че няма.
— Ами guerisseur, Венсан? Очевидно не си проверил всички възможности. Аз обаче няма да си седя и да рискувам безсмъртието ти заради няколко хубави годинки заедно. Поне ме остави да потърся алтернатива, нещо безопасно. Както сам каза, животът ми е твърде кратък. Просто едно мигване на фона на вековете, кой знае, може би хилядолетията, които ще изживееш ти. Няма да ти позволя да рискуваш всичко това заради мен.
Двамата бяхме застанали един срещу друг на плажа, отпуснали ръце, стиснали юмруци. Сякаш усетил чувствата ни, морският вятър се усили и разпиля във въздуха капчици солена вода, които полепнаха по лицата ни като сълзи. Венсан стисна ръката ми и ме поведе навътре към сушата, след това отпусна длани на раменете ми и ме погледна умолително.
— Без теб безсмъртното ми съществуване — както ти го нарече — е просто живуркане. Поне така беше досега. С теб, Кейт, аз не просто оцелявам, а живея истински. Готов съм да заменя тази секунда с теб — той затвори очи и докосна нежно устните ми със своите — за хиляда години без теб. Ако пък успея да продължа тази секунда в няколко десетилетия… за сметка на безсмъртието си, за мен това е напълно справедлива размяна.
— Не ми е никак приятно онази енергия да влиза в теб. Не мога дори да понеса мисълта какво ще се случи, ако някой отмъстителен нума те хване — рекох и усетих как се изпълвам с решителност. — Довърши откачения си експеримент, щом се налага, но да знаеш, че ще търся друг начин. Ако лечителката не успее да намери разрешение, просто ще потърся друг вариант.
Венсан наклони глава и се вгледа в лицето ми.
— Щом настояваш, ще търсим и двамата. Когато следващата седмица се върнеш при жената, ще дойда с теб.
Останахме неподвижно още цяла минута. И двамата бяхме колкото гневни, толкова и изпълнени с облекчение. Нищо не решихме, но поне вече нямахме тайни един от друг. Защо тогава имах чувството, че съм се отдалечила от него?
Затичахме нагоре по хълма, за да избягаме от разбеснялото се море и да се скрием в къщата.
— Венсан? — повиках го аз. — Остани с мен тази вечер.
Когато се унасях, пръстите ми лежаха на бузата на Венсан. Тази нощ се будих два пъти, а той гледаше в тавана, докато аз спях.
На сутринта, когато се събудих, него го нямаше. Влязох в кухнята и го заварих да прави кафе, а в тигана на печката се пържеха яйца. Шарлот и Женвиев седяха на масата, пиеха кафе и похапваха кроасани.
— Дори не ме гушна — прошепнах аз и го прегърнах.
— Може и да съм свръхестествено създание, но не съм от стомана, Кейт — усмихна се той. — Освен ако не си променила мнението си през последните двайсет и четири часа, реших, че е най-сигурно да съм в друга стая, когато се събудиш. — Той се наведе и ме целуна бавно и страстно. — Това достатъчно добра компенсация ли е?
— Засега — отвърнах и го погледнах кокетно. Той изви вежда и се ухили, а аз поех чашата кафе от ръката му и седнах на масата.
Денят премина лениво и приятно. Отидохме с колата до Италия и отбихме от крайбрежния път, за да се повозим през ниските хълмове, осеяни с руините на древни села. Спряхме в средновековния град Долчеаква, Женвиев купи зехтин, а Шарлот — сладки амарети, след това седнахме да обядваме в малко ресторантче с пет маси. Докато слушах как прекрасната италианска реч се лее от устата на Венсан, ми се прииска да замина на дълга ваканция в Италия с него. Много ми беше трудно да не планирам предварително. Трудно ми беше да си спомня, че не сме най-обикновена двойка с приятели.