— Вината не е твоя, Кейт. Беше време. Нещата се случват, когато им дойде времето и тъй като времето на Победителя приближава, присъствието ни е необходимо. Аз оставам, Кейт, а мама ще се върне. Кажи на приятелите си, че ще бъдем тук, ако имат нужда от нас.
— Бран, не разбирам за какво намекваш. Какъв е този победител?
— Тъкмо затова нума искат да ни заловят. Според старите писания от нашето семейство ще излезе Онзи що вижда Победителя.
Неочаквано си припомних израз от книгата, който ми се беше сторил напълно неразбираем. Споменаваше се, че guerisseur ще разпознае Победителя.
— Аз така и не успях да…
— Ревенантите го наричат Героя. Ние сме онези, които ще го познаем.
Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная чутото.
— Значи майка ти може да разпознае Героя — казах, за да съм сигурна, че съм разбрала правилно. — Затова нума са дошли да я търсят. Ако открият Героя, нума ще знаят кой е ревенантът, който ще ги сломи.
— Точно така. Ако обаче го открият, преди той да успее да ги отблъсне, ще се опитат да поемат силите му.
— Да поемат силите му ли? — попитах недоумяващо.
— Според старите писания силите на Героя могат да бъдат предадени насила. Ако той бъде заловен, онзи, който го унищожи, ще получи силата му. Сама се сещаш, че резултатът ще бъде трагичен.
— Значи нума търсят майка ти, за да им каже кой е той.
— Точно така. Само че някой ги е подвел. Мама не е човекът, който притежава умението да открие Героя.
— Защо?
— Тя познава семейните теории кога и къде ще се случи, знае някои важни негови характерни черти. Но да го познае, щом го види — говоря за дара на Онзи що вижда Победителя — мама твърди, че не притежава подобна способност.
— Значи си ти.
— Или аз или някой от наследниците ми.
— Значи имаш наследници.
— Имам.
Въздъхнах.
— Някои твърдят, че приятелят ми е дългоочакваният Герой.
Възцари се мълчание. Най-сетне Бран заговори:
— Мама все още не ми е предала дара. Ще ти позвъня веднага щом ми го предаде. Тогава трябва да доведеш приятеля си. Ако се окаже, че притежавам умението да разпозная Победителя и той наистина е чаканият Герой, ще разберем веднага.
Дадох му телефонния си номер. След това му продиктувах и номера в апартамента на баба и дядо. Не знаех след колко време ще ме потърси. Ако бях права, щяха да минат години.
32.
Бяха изминали едва три дни от началото на уикенда на юг, а аз имах чувството, че са цели три седмици. Венсан не спираше да работи с Жан-Батист от мига, в който се върнахме, а пък аз залегнах над домашните и дори намерих време да гледам „Казабланка“ заедно с Виолет.
Очаквах днешния следобед с нетърпение, защото знаех, че Венсан ще дойде да ме вземе от галерията на деди. Бях обещала на дядо да остана вместо него. След кражбата деди се опита да ме накара да не идвам повече и заяви, че било твърде опасно. Аз обаче го убедих, че е много малко вероятно крадците да се върнат посред бял ден… ако изобщо посмееха да се върнат.
Амброуз ме докара след училище и ме остави едва след като го уверих, че Венсан ще дойде всеки момент. Дядо беше поканил любимия ми да види гръцкия боен шлем, който бе донесъл след последната си среща. Използва интереса му към старите оръжия, за да го примами в галерията. Аз обаче знаех, че няма никаква нужда от подобна примамка. Те се наслаждаваха на компанията си.
Обиколих галерията, за да проверя как е почистил и разтребил деди от понеделник досега. Веднага бе подменил стъклените витрини, но щеше да му отнеме известно време, докато подреди в тях нови предмети. Някой натисна звънчето на вратата и аз побързах да се върна на бюрото, за да отворя. Широката ми усмивка угасна, когато видях, че посетителят не е Венсан. Пред мен се изправиха двама напълно непознати мъже. Веднага разбрах, преди още да изрекат и дума, че са нума.
Спуснаха се към мен и прекосиха галерията за частица от секундата. Не ме докоснаха. Нямаше и нужда. Просто се надвесиха над мен.
— Какво искате? — попитах аз. Думите ми прозвучаха пискливо. Гърлото ми се стегна, сякаш боа-удушвач се бе увила около врата ми. Инстинктивно се огледах, за да открия нещо, с което да се защитя, но нямаше абсолютно нищо, а и много се съмнявах, че ще успея да се справя сама.
— Казвай какво ти каза тя.
— Коя? — попитах напълно объркано аз.
— Много добре знаеш коя. Жената, лечителката. Какво ти каза за Героя?