Мигнах, когато най-сетне разбрах.
— Абсолютно нищо не ми е казала за Героя.
— Знаем, че си разговаряла с нея. Сега синът й разправя, че била изчезнала и не знае къде се е дянала.
— Въпреки това държим магазина под око, за да сме сигурни, че не лъже — подсмихна се другият, сякаш цялата работа бе една невероятна шега.
Страхът ми се изпари, изместен от бяс.
— Да не сте посмели да ги нараните — извиках.
Двамата ме зяпнаха, удивени от избухването ми. След това с тих, злобен смях единият пристъпи напред и ме стисна за китката. Стисна ме силно.
— Казвай веднага какво си научила от нея.
В същия момент бравата изщрака, деди влезе в галерията и остави вратата отворена, защото кутиите, които носеше, му пречеха да вижда. Мина през помещението и остави кашоните до витрината с оръжия, сложи шапката си най-отгоре и понечи да си свали палтото.
— Деди — повиках го аз с остър, писклив и напълно неестествен гласец.
Той вдигна поглед и застина на място.
— Да не си посмял да пипнеш внучката ми — извика той и пристъпи към нас.
— Не мърдай, старче — нареди онзи, който стискаше китката ми.
Дядо спря на място и присви очи.
— Вие сте същите от охранителните камери — рече той. — Вече ограбихте галерията ми. Сега пък какво искате?
— Достатъчно е внучката ти да ни каже онова, което ни интересува, и си заминаваме, без нараним когото и да било от двамата.
— Не — отсече строго деди. — Тръгвате си веднага, в противен случай ще повикам полицията. — Той извади мобилния си телефон от джоба.
— Не е нужно — прозвуча дълбок глас зад нас. Венсан влезе през отворената врата, лицето му беше мрачно като облачно небе преди опустошителна буря. Партньорът на онзи, който стискаше ръката ми, се хвърли към любимия ми, след това се олюля назад, когато юмрукът на Венсан се стовари в челюстта му. Той падна и остана да лежи неподвижно на пода.
Нума, който ме държеше, ме дръпна към себе си, а хватката му стана като менгеме.
— Просто си приказвахме с гаджето ти. Няма нужда и ти да се намесваш.
— Пусни я — нареди Венсан тихо, а бързият му напрегнат поглед прониза сърцето ми. — Пусни и двамата. Ако имаш въпроси, питай мен.
— Само че ти не ни трябваш — заяви нума и сви подигравателно уста. — Не и този път.
— Какво искате от момичето — изръмжа Венсан.
— Освен че унищожи предишния ни лидер ли? Това вече не е важно. Тя обаче има информация, която ни трябва. — Нума вдигна свободната си ръка към врата ми. — Съветвам те да стоиш там, където си, докато тя отговаря на въпросите ми, иначе ръката ми току-виж се хлъзнала, накъдето не трябва.
Гадеше ми се от допира му. Подтикната от отвращение, не толкова от страх, аз започнах да се дърпам и успях да го ритна в пищяла, но той се изсмя и ме стисна по-здраво, след което ме повлече навътре в галерията, далече от Венсан.
Металният звук на меч, който излиза от ножницата, прониза въздуха и накара похитителя ми да спре. Очите на Венсан горяха като въглени, докато замахваше с лъскавия меч.
Нума трепна стреснато, пръстите му се забиха болезнено във врата ми и той запелтечи.
— Недей. Не можеш да го направиш пред човешко същество! — Той стрелна деди с поглед, който наблюдаваше сцената с неприкрито изумление, което разкриваше, че макар да е чул размяната на реплики, съвсем не е осмислил казаното.
— Напротив, мога, при това с огромно удоволствие — отвърна Венсан и вдигна извития меч към светлината, след което пристъпи към нас.
Нума отвърна на погледа му и ме повлече след себе си.
— Защо рискуваш да се разкриеш… — започна той, лицето му беше разкривено от недоумение.
Гласът на Венсан прозвуча остро, също като стоманата в ръката му:
— От този момент нататък всички правила са забравени. От името на твоя вид ти току-що обяви война.
Похитителят ми прецени положението. След това най-неочаквано ме пусна. Държеше се на разстояние от оръжието на Венсан, изтегли се към поваления си партньор, който тъкмо започваше да се надига. Срита го, за да го накара да побърза, после го изблъска към вратата. Спря на прага и ме погледна злобно.
— Ще се видим отново. Au revoir, Кейт Мерсие. — След тези думи той последва другаря си на улицата.
Дядо блъсна вратата и заключи, след това дръпна тежката завеса.
— Какво искаха? — попита настойчиво Венсан. Прибра меча си и го скри отново под палтото.