— Лечителката — прошепнах и неочаквано се почувствах смазана от мисълта, че действията ми, макар и добронамерени, са ни причинили това. Жул се оказа прав. Бях навлязла в техния свят и ги бях застрашила.
Венсан видя изражението ми и пристъпи към мен, но спря, когато острите думи на деди проехтяха в галерията:
— Не докосвай внучката ми.
Направи крачка към нас бавно и предпазливо.
Останахме по местата си в сумрачната галерия. Ситни прашинки, осветени от проврелите се през пролуките лъчи, блестяха наоколо. Тримата стояхме неподвижно, вперили очи един в друг под погледите на древните статуи. На лицето на дядо се бе изписало изражение, каквото не бях виждала никога досега. Нямаше и следа от благост, нито пък от любезност. Той наблюдаваше студено Венсан, сякаш пред него бе застанал напълно непознат.
Най-сетне заговори:
— Какво си ти? — Трите думи проехтяха остро и настойчиво. Той чакаше отговор.
Венсан ме стрелна с поглед. Видях как деди го наблюдава и разбрах, че няма изход. Ако мечът на Венсан не бе издал на деди, че нещо не е наред, нума със сигурност ни бяха издали. Кимнах му едва забележимо.
— Ревенант — отвърна Венсан и погледна дядо ми право в очите.
Деди дори не трепна.
— А кои бяха мъжете, които нападнаха Кейт?
— Нума.
Думата сякаш увисна във въздуха, след което дядо избухна:
— Вън!
— Господине, аз… — започна Венсан.
Аз заговорих едновременно с него:
— Ама, деди…
— Вън! — Прекъсна ни гласът на деди. — Напусни незабавно. Махай се от живота на внучката ми. Как смееш да излагаш Кейт на смъртна опасност. Как смееш да водиш тези чудовища у нас. Махай се и никога повече не се връщай.
— Не! — извиках аз и се втурнах към деди, стиснах ръцете му и зачаках, докато премести поглед от Венсан към мен. — Недей, деди. Венсан е… — Веднага се сетих, че аргументите ми няма да доведат до нищо. Венсан ме защитаваше или вече е късно, нума знаят коя съм. Каквото и да кажех, нямаше да променя мнението на дядо. Той беше прав. Наистина бях в опасност заради Венсан. Затова се спрях на единствената истина, която дядо не можеше да отрече. — Обичам го.
Дядо издърпа ръце от моите и ме прегърна, сякаш се бях изгубила преди години и едва сега ме откриваше. Секунда по-късно ме отдръпна от себе си, нежно, но сериозно.
— Кейт, може и да си мислиш, че го обичаш, но той дори не е човек.
— Той не е от лошите — настоях аз. — Онези бяха лошите.
Дядо погледна над главата ми към Венсан, който не помръдна.
— Знам, миличка. Знам какво представляват. Изучавал съм ги, както и всички други митологични създания, които се срещат в древното изкуство. Не бях напълно убеден, че съществуват. — При тези думи гласът му отново стана студен и аз се отдръпнах, за да погледна Венсан.
Очите на любимия ми не се отделяха от дядо. Сториха ми се празни.
— Кейт, дядо ти е прав. Присъствието ми в живота ти те излага на опасност.
Имах чувството, че някой ме е стиснал за гърлото.
— Престани! — изкрещях. — Престанете и двамата. Престанете веднага. — Тропнах с крак и двамата ме зяпнаха така, сякаш ги бях ударила. След като най-сетне бях привлякла вниманието им, заговорих:
— Деди, Венсан спаси живота ми. Той ме избута настрани, за да не ме смажат падащите камъни в кафенето миналата година. Ако не беше той, дори нямаше да съм тук сега и нямаше да се карате. — Лицето на дядо не се промени, но юмруците му се отпуснаха. Знаех, че мисли над думите ми, затова продължих: — Grand pere, искаш ли да стана отново каквато бях преди? Да потъна в депресия, в скръб? Да живея в миналото и единствената ми компания да бъдат призраците на мъртвите ми родители? Венсан не само спаси живота ми, ами ми помогна да открия пътя обратно към света на живите.
— Невероятно постижение за немъртъв — рече сухо деди.
Венсан не помръдваше, стори ми се, че не знае какво да каже, но ръцете му бяха отворени, сякаш се опитваше да ме подкрепи, макар да ни делеше метър и половина. „Той не се притеснява за себе си — помислих си аз. — Единственото, за което го е грижа, е как да изляза аз от това положение.“ Втурнах се към него, прегърнах го през врата и усетих, че и той ме прегръща, макар и предпазливо.
— Венсан, галерията е моя и те моля да напуснеш — настоя дядо.
Венсан нежно ме отблъсна, стисна ръката ми в своята и се обърна към деди:
— Моля ви, преди да стигнете до някакво заключение, да обсъдите проблема с Кейт. Насаме. Ще приема решението, което вземете двамата.