Обхвана лицето ми в ръце и ме целуна нежно по устните.
— Ще ти позвъня по-късно — обеща тихо той. След това се поклони на деди, освободи резето, излезе и закрачи по улицата.
Сълзите ми капеха, когато усетих ръцете на деди на раменете си.
— Ma princesse — рече тъжно той, — в какво си се забъркала?
33.
Деди ми нареди да седна и през следващите петнайсет минути се зае да затвори рано галерията. И двамата бяхме нервни на път към къщи, тъй като очаквахме нума да се върнат. Искаше ми се да кажа на дядо, че не беше много разумно да отпраща Венсан, преди да ни изпрати, но прецених, че е по-добре да премълча.
По средата на пътя обаче забелязах Амброуз в една телефонна будка. Преструваше се, че говори, макар да знаех, че никога не би излязъл от къщи без мобилния си телефон. Намигна ми, докато минавахме, и аз предположих, че Венсан ни е осигурил охрана. Когато забелязах Гаспар седнал в едно кафене да чете книга и той изви вежда, докато минавахме, вече бях напълно сигурна.
Щом се прибрахме, двамата с деди отидохме направо в кабинета.
— Кейт — започна сериозно той, докато аз се намествах нервно в кожения фотьойл, — ти имаш ли представа какво представлява Венсан?
Кимнах.
— Знам всичко, деди. По-точно казано, знам много. Ти обаче откъде знаеш за тях? Не ми казвай, че както си изучавал митологическите създания, изведнъж си повярвал в съществуването им. Дори не трепна, когато Венсан ти каза какъв е.
Дядо въздъхна, пристъпи към библиотеката и след като разглежда книгите в продължение на цяла минута, извади стария бестиарий. Постави го на малката кръгла масичка между нас, отвори го и потърси страницата.
— Това, миличка — рече той и посочи книгата, — е единственото сведение за ревенантите в цялата ми библиотека. За тях се споменава и в други текстове, но щом някоя книга или което и да било друго произведение на изкуството, в което се споменават ревенанти, излезе на пазара, то се купува за астрономическа сума. Купувачите са тайна мрежа от богати колекционери, които, няма спор, използват фалшиви имена и ни плащат в брой. Продавачите на антики се свързваме с тях веднага щом попаднем на нещо подобно. Нито един от продавачите не говори за колекционерите — не обсъждаме този въпрос дори помежду си — тъй като те са ни дали ясно да разберем, че ако обсъждаме интересите им с когото и да било, повече няма да ни търсят. Всички литературни сведения за ревенантите са потънали в колекциите на въпросните купувачи. Затова ми хрумна, че може да има причина за подобна тайнственост. Изключвам факта, че всеки се старае да пласира стоката си.
Посрещнах решително сериозния поглед на деди. Той нямаше да ме уплаши и трябваше да му го покажа.
— В нашия свят стават странни, необясними неща, за които знаят малцина. Тъй като работата ми изисква непрекъсната детективска работа в най-тъмните кътчета на историята, със съжаление признавам, че съм се натъквал на някои от тях. Повечето колеги предпочитат да заровят глави в пясъка и да се преструват, че ревенантите са измислица. Само че аз не съм съгласен с тях. Подозирах, че съществуват. След онова, на което станах свидетел днес, подозренията ми се потвърдиха. Кейт, някои неща трябва да останат там, откъдето са започнали — в сенките. Те нямат място в живота ми, не им е работа да излизат с внучката ми. Не мога да ти позволя да продължиш да се виждаш с Венсан. Родителите ти очакват от мен да те защитавам, а като ти забранявам да се срещаш с нещо… — той се поколеба, когато забеляза изражението ми — със същество, което те излага на опасност, аз поемам отговорността, която им дължа.
— Ама, деди… — започнах и сълзите ми неочаквано бликнаха.
— Ти си на седемнайсет и аз съм ти все още законен настойник. Когато станеш на осемнайсет, можеш да правиш, каквото пожелаеш, но се надявам дотогава да започнеш да гледаш на нещата по моя начин — изрече думите убедено, но аз забелязах скритите в очите му чувства, докато плачех. Отпуснах се в прегръдката му.
— Милата ми Кейт — опита се да ме успокои той. — Много ми е неприятно, че си толкова нещастна. Предпочитам обаче да си депресирана, отколкото мъртва.
Щом влязох в стаята си, взех телефона и останах загледана в него цяла минута. За пръв път от почти цяла година насам ми се прииска да се обадя на някоя от приятелките ми в Бруклин, за да чуя познат глас. Знаех, че мога да го направя, че всяка една от тях ще ми прости и ще подновим приятелството си оттам, откъдето го бяхме прекъснали, но нямах представа как да им разкажа какво се случва в живота ми. Бе невероятно и едва ли щяха да ми повярват.