„Ало, Клодия? Да знаеш, че излизам с мъртвец. Казва се Венсан и дядо не ми разрешава да се виждам с него, защото има опасност да ме убият едни лоши зомбита, които искат да го спипат.“ Приятелките ми щяха да решат, че съм се побъркала от мъка.
Поклатих безпомощно глава и набрах номера на Венсан. Той ми се стори спокоен, но аз веднага усетих, че е разстроен не по-малко от мен.
— Казвай каква е присъдата?
— Деди каза, че повече не можем да се виждаме. — Гласът ми потрепери издайнически.
— Не съм и очаквал друго. Той е разумен човек. — Гласът му стана от предпазлив, топъл. — Кейт… много ми се иска да бях до теб. Ти добре ли си?
Подсмръкнах и покрих челото си с длан, за да спра напиращите сълзи.
— Добре съм. Разбирам основанията му, но той греши.
— Изобщо не греши по отношение на факта, че те излагам на опасност.
— Опасността вече я имаше, Венсан. Прекалено късно е да мислим за нея. Сега нума са ме погнали. Помисли логично. За мен е дори по-опасно да съм далече от теб. Да не говорим, че не искам да съм далече от теб.
Сълзите надделяха и рукнаха за хиляден път този ден.
— Всичко ще се нареди, Кейт — успокои ме тихо Венсан.
Грабнах кърпичка и поех дълбоко въздух, опитах се да се стегна.
— Дължа на деди уважение, но в този случай просто не мога да го послушам.
Венсан не отговори.
Нещо, което ме измъчваше през последните няколко часа, започна да изплува и се превърна в разумна мисъл. Тъй като деди разкри съществуването на ревенантите и се изправи срещу Венсан, измести на заден план нещо важно. Сега обаче си припомних думите на нума и сърцето ми започна да блъска уплашено.
— Венсан, днес в галерията… Онзи нума спомена убийството на Люсиен. — Потръпнах, въпреки че в стаята ми бе поне двайсет и пет градуса. — Той откъде знаеше? Нито един нума не присъстваше, само твоите хора бяха запознати.
— Питах се дали ще обърнеш внимание — отвърна мрачно Венсан. — Точно това обсъждах с останалите, откакто се прибрах.
— Възможно ли е някой нума да е присъствал духом като придружител на Люсиен и да е разказал на останалите какво се е случило?
— Не. Нали помниш, че по онова време и аз спях, и присъствах духом? Щях да забележа, ако присъства още някой.
— Тогава как…
— Само ревенанти знаят какво стана. Значи някой от братството е издал информацията.
— Какво? — Не можех да повярвам, докато чаках някакво обяснение.
— С Амброуз и Гаспар обсъждахме този въпрос. Това е единствената възможност. Накъде в Париж има ревенант, който е близък с нума и споделя с тях. Може би дори работи за тях. Сигурен съм. Всички сме сигурни. Не само заради това. В Берлин научих, че отнякъде изтича информация.
— Но защо?
— Нямам никаква представа.
— Нума как са разбрали, че ще ходя при guerisseur?
— Възможно е да са те следили.
— Но Жул беше с мен. Щеше да усети, ако някой от тях се е въртял наблизо.
Венсан изхъмка в знак на съгласие.
— Кой друг знае, че съм ходила при Гуенел?
— Вече цялата къща. Когато се върнахме от юг, обсъдих с тях онова, което ми каза. След това им предадох и онова, което ти ми разказа, след като научи, че нума са ходили в магазинчето й. Съмнявам се обаче, че са споделили с друг. За нас поне, докато синът й не ти звънне, за да ти каже, че тя се е върнала, това е задънена улица.
Докато той говореше, на мен ми хрумна идея. Поколебах се, преди да изкажа подозренията си, защото знаех, че ще прозвучи откачено.
— Да допуснем, че е някой от къщата. Когато Артур ме изгони от събранието, ясно показа какво е отношението му към човек, забъркал се в делата на ревенантите. След това, когато ме видя в библиотеката на Жан-Батист — в деня, когато върнах книгата — каза, че имало информация, за която хората не бивало да знаят.
— Чакай малко, Кейт — спря ме с чувство на неудобство Венсан. — Ако казваш онова, което си мисля… На Артур може и да не му е приятно, че си се намесила в нашите дела, но никога не би те изложил на риск. Няма начин да те продаде на нума.
— Така е, прав си — съгласих се аз и се почувствах дори още по-зле, не само защото теорията ми се стори глупава на Венсан, ами защото така необмислено обвиних Артур. След това се сетих за нещо друго. — Чакай малко, Виолет ми каза, че Артур поддържал връзки с нума от предишния им живот. Каза, че това било още от времето, когато нума и ревенантите не били врагове.