Джорджия се замисли за момент.
— Какво смяташ да правиш? Не можеш да заобикаляш деди завинаги.
Настаних се по-удобно в долния край на леглото й.
— Измислила съм го. Малко е тъповато, но…
— Казвай — прекъсна ме сестра ми.
— Мислех си да помоля Жан-Батист да поговори с деди.
— Какво! Защо? — ахна Джорджия.
— Защото Венсан ми каза, че Жан-Батист е част от групата тайни купувачи на всичко, свързано с ревенантите, и деди му продава разни неща. Затова предположих, че деди ще се вслуша в мнението му. Външните хора, които знаят за какво става въпрос, са много малко — например Жан, икономката им. Така че Жан-Батист сигурно знае как да обясни положението, когато се налага, и то по начин, който да ги убеди да не прекъсват отношенията си с него и едновременно с това да си мълчат.
— Да имаш търговски отношения с даден човек и да го убедиш да позволи на внучката си да продължи да излиза с немъртвия му племенник са две коренно различни неща — рече Джорджия и най-сетне свали ботушите и чорапогащника и се настани удобно на леглото.
— Знам — измънках нещастно аз. — Само че не съм измислила друго. Покрай останалите проблеми този изобщо не стои на първо място.
— А кое стои на първо място? Как смяташ да ме използваш, за да осъществиш плана си? — попита тя и очите й заблестяха нетърпеливо. Сестра ми много я биваше да изслушва, но бе по-добра, когато се налагаше да действа затворнически.
— Слушай, Джорджия. Първо, трябва да открия кой е издал на нума информацията за мен. Ако Венсан и неговите хора се погрижат за този проблем, надявам се нума да ме оставят на мира. Досега никак не се интересуваха, че съм убила Люсиен, още повече че не се справих сама. Те казаха „предишния ни лидер“, което означава, че вече имат нов. Всички са единодушни по този въпрос. Освен това, двамата бяха изпратени да научат какво ми е казала guerisseur. Значи въпросът не е личен и те няма да ме преследват до края на живота ми.
— Освен това, ако Артур издава информацията на нума… — Джорджия ме погледна така, сякаш най-неочаквано бях полудяла.
Вдигнах ръка, за да я накарам да ме изчака да се доизкажа:
— Ако той е предателят, тогава цялото домочадие на Венсан е в опасност. Когато се опитах да споделя с Венсан подозренията си за Артур, той отказа да ме изслуша.
— Сигурно защото си напълно смахната. Като изключим, че Артур е невероятно сладурски…
— Вече видяхме какво представлява вкусът ти — прекъснах я аз.
— Touche — призна Джорджия. — Само че този път съм абсолютно сигурна, че съм права. Дори днес следобед пих кафе с него. — Тя ми се усмихна хитро като доволна котка и се престори, че си вее, защото споменът я е сгорещил.
— Какво? — възкликнах аз. — Да не би да те е поканил да излезете?
— Не точно — опита се да се измъкне Джорджия. — Съвсем случайно се натъкнах на него. Беше в кафене „Сан Луси“ и ме покани да седна при него. Тъй като злото джудже го нямаше да ми скапва настроението, аз веднага се съгласих.
— Говориш за днес следобед, след училище ли? — попитах аз.
— Аха — отвърна тя и ме изгледа подозрително.
— Тъкмо тогава онези нахлуха в галерията на деди. Ето! Артур сигурно е чакал нума да му докладват какво са направили.
Джорджия остана с отворена уста.
— Превръщаш се в параноичка. Земята вика Кейт! Ти май се пренесе в измислен свят. Артур е напълно нормално момче и много симпатичен мъртвец. Аз лично бих заподозряла Виолет.
Поклатих глава.
— Имам пълно доверие на Виолет. Ако Артур стои зад цялата тази работа — съзнателно или не — тя не знае абсолютно нищо по този въпрос. Ако знаеше, щеше да ми каже. Много сме близо, Джорджия. Знам, че не можеш да я понасяш, но аз я познавам по-добре.
Тя ме погали по ръката, сякаш утешаваше инвалид.
— Според мен ключовата дума от онова, което каза, е „несъзнателно“. Ако той се мотае с разни изпаднали нума, напълно възможно е да се е изпуснал неволно. Аз обаче не мога да си го представя да се мотае с лошите. Мене ако питаш, Артур не е в състояние да нарани и муха. Да, доста е резервиран, но пък е такъв сладур, че започвам да си мисля, че е твърде мил с мен. Много е разстроен, че те е обидил.
— Ето, виждаш ли! Говорил е за мен. Сигурно се преструва, че съжалява, за да заблуди останалите.
— Престани, Кейт. Ти напълно изперка.