Виолет се отплесна назад, тласната от изненадващия ритник, а аз се възползвах от момента, за да изтичам напред и да застана до Джорджия с вдигнати юмруци, готова за бой.
— По всичко личи, че няма да пием заедно кафе — отбелязах. Предателството й ме разяждаше отвътре и бе превърнало гласа ми в истински лед. Тя сви рамене и с този единствен жест демонстрира, че не означавам нищо за нея. Как само ми се искаше да се втурна, да я блъсна, да поискам обяснение, но вече я бях виждала как се бие и бях наясно, че дори без оръжие Виолет ще бъде смъртоносен противник.
Зад нас долових движение, когато двама нума изскочиха от сенките и хукнаха към нас. В същата секунда видях и Артур, малко по-назад, да се втурва към тях.
— Тези човешки същества са мои! — изписка дребничката дама-ревенант, без дори да поглежда през рамо. Тримата мъже се заковаха на място, на няколко метра от нея. Артур остана на разстояние от нума и се провикна:
— Виолет, пусни момичетата!
Без да откъсва очи от нас с Джорджия, тя заговори:
— Ще ти се, Артур, нали? Какво стана със стария ми партньор, който бе на мнение, че човеците не си струват кръвта, която проливаме за тях?
— Това беше твоето мнение, Ви. Никога не съм казвал подобно нещо.
— Познавам те, Артур. Познавам те от половин хилядолетие. Ти си същият човек. Защо не дойде с мен, когато те помолих? Сега вече следваме нов път.
— Никога не съм избирал този път, Ви. Освен това, твърде дълго ти слугувах и тичах всеки път, когато свирнеш. Направих както искаше и Кейт беше изхвърлена от събранията ни. Затворих очи дори когато разбрах, че поддържаш връзка с врага. За бога, дори предадох съобщението ти на онзи… на онзи тип Никола — рече той и посочи с неприкрито отвращение мъжа в кожено палто, застанал неподвижно в сенките. — Открай време ги използваше за информация, но дори за миг не ми мина през ума, че ще се принизиш дотолкова, че да работиш с тях, или че ще започнеш да се кланяш на новоизлюпения им американски нума, за бога.
— Няма никакъв американец, Артур — рече Виолет и се изсмя, когато аз ахнах невярващо. — Измислих си го и се престорих, че съм негов пратеник. Представих се за влиятелна бардиа сред нума, в случай че те откажеха да ми се подчинят. Само че те следват заповедите ми вече повече от година. Ако Люсиен не се беше отметнал от обещанието си да ми донесе главата на Венсан, нямаше да ни се налага да търпим цялата тази простотия с Жан-Батист. Сега вече нума приемат заповеди единствено от мен, а ревенантите много скоро ще бъдат смачкани.
— Искаш да кажеш, че ти се подчиняват ли? — попита недоумяващо Артур. — Четирима нума ни нападнаха в алеята. Ти уби един от тях. След това стоя напълно бездейно, докато Венсан унищожаваше друг.
— Нека кажем, че неколцина бяха проблематични, не ме признаваха, затова с радост се отървах от тях. А и това беше чудесен начин да преценя лично с какви сили разполага Венсан. Обичам да прилагам различни стратегии не по-малко от теб, скъпи Артур.
След като вече всичко си е на мястото, можеш да заемеш полагаемото ти се място до мен. Щом получа уверение във вярността ти, ще ти простя колебанието.
— Никога — заяви убедено Артур като средновековен рицар, какъвто е бил навремето или по-скоро като съименника си, най-великия от всички крале.
Виолет извика гневно и се завъртя толкова бързо, че аз забелязах движението едва когато каратисткият ритник попадна в главата на Джорджия. Тя изкара гнева си на сестра ми.
Хвърлих се към Виолет и ми се прииска да имах нещо друго освен тялото си, за да се бия с нея. Нещо като меч или поне бойна тояга. Бях готова да използвам всяко оръжие, с което бях тренирала, защото никога досега не бях участвала в ръкопашен бой.
Напрегнах се, за да си спомня уроците на Гаспар, когато се приведох, за да избегна нападението, заимствано от някое бойно изкуство. Тя не ми остави никаква възможност да замахна, още повече че сестра ми ме разсея, когато започна да ругае на висок глас, докато се надигаше на длани и колене.
— Бягай, Джорджия! — провикнах се. — Махай се оттук!
— И да те остава да се биеш сама ли? — отвърна възмутено тя. С периферното си зрение я видях да прикляква, след което скочи към нас.
Чух как нума се нахвърлят на Артур и разбрах, че той е твърде зает и няма да може да ни помогне. Тази битка беше изцяло наша и макар двете с Джорджия да бяхме неопитни, разчитах, че съотношението две към едно ще ни даде предимство.