Надеждата ми скоро угасна, когато юмрукът на Виолет се стовари в рамото ми. Чух пропукване, усетих остра болка и се олюлях назад. В следващия момент тя ритна Джорджия в ребрата. Сестра ми отново се подпря на парапета, притиснала ръка отстрани, лицето й беше разкривено от болка.
— Забелязах как гледаш Артур. Да не би да си въобразяваш, че можеш да ми отмъкнеш партньора? — попита Виолет със студен, напълно спокоен глас.
— Доколкото разбрах, изобщо не е твой — засече я Джорджия и на устните й се появи усмивка.
— Ти пък откъде знаеш, тъпо човешко същество? — сопна се Виолет и се врътна към Артур. Ето това беше възможността, която очаквах.
Използвах здравата си ръка и я ударих по главата. Кокалчетата ми изхрущяха в челюстта й. Тя изкрещя от болка и се отплесна назад, но други поражения изглежда нямаше. Виолет беше по-силна, отколкото си представях.
Зад нея Артур се биеше с двамата нума, докато Никола чакаше търпеливо и наблюдаваше от другия край на двора. Жан-Батист беше казал, че е вторият след Люсиен. Макар да беше верен на Виолет, претенциозният нума нямаше желание да си цапа ръцете, като я защитава.
За пръв път нито една от страните не се беше сетила да донесе оръжия. Нума очевидно са планирали мирна среща с Виолет, а пък Артур изглежда й бе имал твърде голямо доверие.
Виолет се провикна:
— Ален! Помогни ми и поеми момичето.
Преди да успея да се защитя, по-дребният от двамата нума се отдели от боя с Артур, озова се зад мен и ме стисна като в менгеме. Раненото ми рамо пламна от болка. Ритах и се дърпах, но врагът ми беше твърде силен и не успях да постигна абсолютно нищо.
Сестра ми нямаше да успее да се справи сама с Виолет. Никой нямаше да ни се притече на помощ, тъй като никой не знаеше къде сме. Виолет ритна Джорджия в главата и аз видях как сестра ми се просва на земята. Обзе ме отчаяние. Нямаше да доживея да видя отново Венсан. Изритах похитителя си отново в напразен опит да се отскубна от ръцете му.
— Пусни я — чу се глас от терасата. Обърнах се и видях Венсан, мургавото му лице беше разкривено от ярост, докато идваше откъм църквата. Без да забави крачка, той подмина огромната статуя на архангела и стисна мраморния меч с две ръце, за да го откъсне точно под ефеса. Размаха го и порази в главата противника на Артур. Каменното оръжие се разтроши от удара.
Обзет от изненада, похитителят ми ме пусна. Аз тупнах на земята като котка и веднага скочих на крака.
— Кейт! — повика ме Венсан, извади меч изпод палтото си и го подхвърли към мен с ефеса напред. Времето забави хода си, докато наблюдавах как сребърното острие описва дъга, усетих кожената ръкохватка и я стиснах здраво. След това времето забърза отново, аз замахнах с всички сили и ударът ми попадна под брадичката на нума. Острието преряза врата му и обезглавеното му тяло се свлече на земята.
Наблюдавах как главата подскача по каменната настилка и оставя след себе си кървава следа. За частица от секундата ми прилоша, след това бях принудена да се овладея. Сега не му беше времето.
Завъртях се и вдигнах оръжието пред себе си, готова за следващия удар. Рамото ме болеше толкова много, че трябваше да стискам зъби, за да не изпусна меча. Пред мен, в далечния край на терасата, Никола тичаше към сенките зад църквата, а Артур се втурна по тъмното стълбище след него.
От лявата ми страна Венсан се бе насочил към Виолет, коленичила до изпадналата в безсъзнание Джорджия. Макар да беше цели петнайсет сантиметра по-ниска от сестра ми, Виолет вдигна отпуснатото й тяло със същата лекота, с която майка пренася детето си в леглото, и пристъпи към перилата.
— Не! — изкрещях аз и изпуснах меча. Втурнах се към тях, след това се заковах на място. И при най-незначителното движение тя щеше да хвърли Джорджия през перилата и сестра ми щеше да загине. „А защо не я хвърли досега?“ Мисълта ми хрумна, докато я наблюдавах как се колебае.
— Какво правиш, Виолет? — възкликна Венсан. Беше учуден. Осъзнах, че той все още не разбира какво става. Изобщо не я подозираше. Никой от нас не я бе заподозрял. Само Джорджия, която в момента висеше над пропастта. Виолет бе застанала като статуя и се вглеждаше надолу към бездната.
Зад нас нума, повален от Венсан, започна да се надига. Кървеше обилно от едната страна на главата, въпреки това, щом се надигна, се заклатушка към нас.