Победата беше пълна: нито живописта, нито скулптурата бяха създали някога подобен шедьовър. Апелес33 и Фидий34 бяха победени.
Живописците и скулпторите се тълпяха. Роумни, който се бе завърнал вече в Лондон, също дойде и позна своята девойка от графството Флинт. Той започна да я рисува по всички възможни начини: като Ариана35, като вакханка, като Леда36, като Армида37; и императорската библиотека във Франция притежава цяла колекция гравюри, представящи чаровницата във всички сладострастни пози, измислени от чувствената древност.
Тогава именно, подтикван от любопитство, младият сър Чарлз Гренвил от рода на прочутия Уорик, наричан създателя на крале и племенник на сър Уилям Хамилтън, видя Ема Лайона и заслепен от тази съвършена красота, се влюби безумно в нея. Младият лорд даде на Ема най-блестящи обещания; но тя каза, че към доктор Греъм я привързва дълбока признателност, устоя на всички съблазни и заяви, че този път ще напусне любовника си само ако отиде при съпруг.
Сър Чарлз даде джентълменската си дума, че ще се ожени за Ема Лайона, щом достигне окончателно пълнолетие. А дотогава Ема се съгласи да бъде отвлечена.
Любовниците заживяха действително като съпрузи и на основание на честната дума на бащата се родиха три деца, които щяха да бъдат узаконени чрез брака. Но през време на това съжителство поради смяна на правителството Гренвил загуби службата, с която беше свързан главният дял от дохода му. Събитието настъпи за щастие след три години, когато благодарение на най-добрите лондонски учители Ема Лайона бе постигнала невероятно големи успехи в музиката и рисуването; освен това едновременно с усъвършенстването на родния си език бе научила френски и италиански; рецитираше като мисис Сидънс38 и владееше безукорно пантомимата и позирането.
При все че бе загубил своята служба, Гренвил не се решаваше да намали разходите си; и започна да пише на чичо си, за да му иска пари. Отначало чичото удовлетворяваше тези искания; но най-после сър Уилям отговори, че възнамерява след няколко дни да тръгне за Лондон и ще се възползва от това пътуване, за да проучи работите на племенника си.
Изразът „да проучи“ уплаши твърде много младите; те почти толкова желаеха идването на сър Уилям, колкото и се страхуваха от него. И ето че той дойде у тях ненадейно, без да ги бе предизвестил за завръщането си. А бил в Лондон от осем дни.
Тези осем дни сър Уилям бе използвал, за да събере сведения за племенника си. Хората, към които се обърна, не пропуснаха да го осведомят, че причината за безпътството и обедняването на племенника му е някаква проститутка, от която имал три деца.
Ема се оттегли в стаята си и остави своя любовник насаме с чичото, който му предложи да избере една от двете възможности — или да напусне веднага Ема Лайона, или да се откаже от правото си да го наследи; а това беше засега единственото му богатство. И си отиде, като остави на племенника си тридневен срок за решение.
Надеждата на двамата млади беше само в Ема; тя трябваше да получи от сър Уилям Хамилтън опрощение за любовника си, като изтъкне, че той наистина го заслужава.
Вместо да се облече, както подобаваше на новото й положение, Ема предпочете моминското си облекло — сламена шапка и проста вълнена рокля; сълзите, усмивките, изражението на лицето, ласкавостта и гласът й щяха да сторят останалото.
Щом я въведоха при сър Уилям, Ема се хвърли в нозете му; било от ловко придърпване, било случайно, кордонът на шапката й се развърза и прекрасните кестеняви коси се разпиляха по раменете й. Чаровницата беше недостижима в скръбта си.
Старият археолог, влюбен дотогава само в атинските мрамори и в статуите на великата Елада, видя за пръв път жива красота, която надминаваше студената, бледа красота на Праксителовите и Фидиевите богини. Любовта, която не бе пожелал да разбере у племенника си, нахлу в собственото му сърце и го завладя напълно още преди да се бе опитал да се защити.
Дълговете на племенника, ниският произход, скандалният живот, всеизвестните авантюри, продажните ласки — всичко, дори децата, родени от любовта между двамата, бе прието от сър Уилям при единственото условие Ема да възнагради със своята личност факта, че той забрави напълно собственото си достойнство. Победата на Ема надхвърли надеждите й; но този път и тя постави своите условия; с племенника я бе свързало само обещание за женитба; сега тя заяви, че ще отиде в Неапол само като законна съпруга на сър Уилям Хамилтън.
Сър Уилям се съгласи на всичко.