Крал Фердинанд му стисна ръка, нарече го спасител на света; поднесе му великолепна сабя, която му подаряваше заедно с окачените на дръжката й кордон на току-що учредения орден за заслуга „Свети Фердинанд“ и грамотата за титлата херцог Ди Бронте — едно съвсем женско ласкателство, измислено от кралицата; титлата беше равнозначна на херцог Мълния, защото Бронте беше един от трите циклопа, които изковават в огнените пещери на Етна мълниите на Юпитер.
След краля пристъпи кралицата; тя нарече адмирала свой приятел, защитник на троновете, от мъстител за кралете, съедини ръцете на Нелсън и Ема и ги стисна в своите.
Последваха престолонаследникът и престолонаследницата, принцесите, министрите, придворните; но какво значение имаха за Нелсън техните възхвали и ласкателства пред възхвалите и ласкателствата на краля и кралицата, пред едно ръкостискане на Ема Лайона! Уговориха Нелсън да мине на капитанската галера, която със своите двадесет и четири гребци можеше да се движи по-бързо от един платноходен кораб; но преди това Ема помоли от името на кралицата да разгледат подробно прославения „Вангард“, по който френските снаряди бяха оставили славни и незаздравели още рани, като раните на самия командир.
Нелсън ги разведе из кораба си с гордостта на моряк, лейди Хамилтън беше през цялото време под ръка с него и го молеше да опише на краля и кралицата най-подробно битката от 1 август, като настояваше да им разказва и за себе си. Кралят запаса собственоръчно на Нелсън сабята на Людовик XIV; кралицата му поднесе грамотата с титлата херцог Ди Бронте; Ема сложи на шията му големия кордон на ордена „Свети Фердинанд“, при което докосна неволно с прекрасните си уханни коси лицето на щастливия Нелсън.
Часът беше два следобед; за да се върнат в Неапол, им трябваха три часа. Нелсън предаде командването на Вангард на флагкапитана Хенри и под звуците на музиката и оръдията слезе в кралската галера, която се отдели от борда на колоса с лекотата на морска птица и се плъзна грациозно по морската шир.
Сега беше ред на адмирал Карачоло да посрещне госта; те бяха стари познати с Нелсън: виждали се бяха при обсадата на Тулон, воювали бяха заедно срещу французите и въпреки нещастния изход на битката, смелостта и съобразителността, проявени от Карачоло, му бяха спечелили адмиралското звание, което го приравняваше във всяко отношение с Нелсън, независимо от предимството, че родът му беше прочут отпреди два века. Тази малка подробност обяснява леката студенина в поздрава, който двамата адмирали си размениха, както и някак прибързаното завръщане на Франческо Карачоло към пейката за дежурство на командния му пост.
Кралицата настоя Нелсън да седне до нея под пурпурния навес на галерата, като заяви, че другите мъже могат да правят, каквото желаят, но адмиралът принадлежи само на нея и на приятелката й. След това Ема се настани по обичая си в нозете на кралицата. През това време сър Уилям Хамилтън, познаващ като археолог историята на Неапол по-добре от самия крал, обясняваше на Фердинанд как Август откупил или по-точно получил от неаполитанците остров Капри — който заобикаляха в този момент — в замяна на остров Искиа, защото забелязал, че изсъхналите и превити към земята клони на някакъв стар дъб се изправили и раззеленили при неговото слизане в Капри.
Кралят изслуша с най-голямо внимание сър Уилям Хамилтън; изчака го да завърши и каза:
— Драги ми посланико, от три дни е започнал прелетът на пъдпъдъците. Ако желаете, след една седмица ще дойдем на лов в Капри: ще намерим с хиляди.
Посланикът, също голям ловец — качество, с което бе спечелил голямото благоволение на краля, — се поклони в знак на съгласие и запази за по-благоприятен случай една научно-археологическа дисертация върху Тиберий, дванадесетте му вили и вероятността, че древните са познавали лазурната пещера, която не е имала тогава днешните вълшебни багри, защото те се дължат на морското равнище, издигнало се на пет-шест стъпки през осемнадесетте века, минали от времето на Тиберий до наши дни.
През това време комендантите на четирите неаполски укрепления бяха насочили далекогледите си към кралската флотилия, главно към капитанската галера, и щом видяха, че тя завива с нос към Неапол, предполагайки, че Нелсън е на нея, заповядаха да се даде салют от сто и един оръдейни изстрела, какъвто се дава само при раждането на престолонаследник. След петнадесет минути изстрелите престанаха и се подновиха, когато флотилията, все така водена от кралската галера, навлезе във военния пристан.