В подножието на склона, по който се отиваше до двореца, чакаха дворцовите каляски, както и каляските на английското посолство, съперничещи по разкош на кралските. Уговорено беше, че за този ден кралят и кралицата на Двете Сицилии отстъпват правата си на сър Уилям и лейди Хамилтън; Нелсън щеше да отседне в английското посолство, освен това вечерята и приемът след нея се даваха от английския посланик. Самият град Неапол участваше в празника с илюминации и фойерверки.
Преди да слезе на сушата, лейди Хамилтън пристъпи към адмирал Карачоло и каза със своя най-нежен глас и мило изражение:
— Честването, което ще окажем на нашия именит сънародник, би било непълно, ако единственият моряк, достоен да съперничи с него, не се присъедини към нас, за да отпразнува победата му и да вдигне наздравица за величието на Англия, за щастието на Двете Сицилии и за унищожаването на гордата френска република, дръзнала да обяви война на кралете. Тази наздравица запазихме за човека, който се е сражавал така храбро в Тулон — за адмирал Карачоло.
Карачоло се поклони учтиво, но без да се усмихне.
— Милейди — отговори той, — искрено съжалявам, че не мога да приема като ваш гост почетното участие, което сте ми отредили; защото колкото днешният ден е хубав, толкова има опасност нощта да бъде бурна.
Ема Лайона обгърна с поглед кръгозора; освен няколко леки облачета откъм Прочида лазурът беше ясен като нейните очи. Тя се усмихна.
— Вие се съмнявате в думите ми, милейди — продължи Карачоло, — но човек, прекарал две трети от живота си по своенравното Средиземно море, познава всички тайни на неговата атмосфера. Виждате ли леките пари, които се плъзгат по небето и се приближават бързо към нас? Те означават, че вятърът, досега северозападен, се променя в западен. Към десет часа вечерта ще духа от юг, тоест ще имаме сироко; неаполитанското пристанище е открито за всички ветрове, особено за този; така че аз ще трябва да бдя за закотвяне корабите на негово величество английския крал, които — вече доста пострадали от сраженията — може би не са запазили достатъчно сили да устоят на бурята. Днес, милейди, ние чисто и просто обявихме война на Франция, а французите са в Рим, значи на пет дни път оттук. Повярвайте ми, че след няколко дни ще имаме нужда нашите две флоти да бъдат в добро състояние.
Лейди Хамилтън помръдна леко, сякаш неволно, глава.
— Добре, княже — каза тя, — приемам отказа ви, който доказва толкова голяма загриженост на интересите на техни величества кралете на Англия и Сицилия. Но надявам се поне, че ще видим на бала вашата прекрасна племенница Чечилиа Карачоло, която впрочем не би могла да намери повод за отказ, защото я предупредихме, че разчитаме на нея, още в деня, когато получихме писмото на адмирал Нелсън.
— Тъкмо това ми оставаше да ви кажа, милейди. От няколко дни майка й, моята снаха, е толкова болна, че тази сутрин, преди да отплаваме, получих от бедната Чечилия писмо, с което се извинява, че не ще може да присъства на вашия прием, и ме моли да предам на ваша светлост съжаленията й, което имам честта да сторя.
Докато лейди Хамилтън и Франческо Карачоло разменяха тия няколко думи, кралицата се бе приближила, изслуша, чу и разбра повода за двойния отказ на строгия неаполитанец, смръщи чело, издаде долната си устна и леко пребледня.
— Внимавайте, княже! — каза рязко тя с усмивка, заплашителна като леките облачета, които адмиралът бе посочил на лейди Хамилтън като предвестници на буря. — Внимавайте! Само тези, които присъстват на приема у лейди Хамилтън, ще бъдат поканени на тържествата в двореца.
— Уви, ваше величество — отговори Карачоло, чието спокойствие не бе нарушено ни най-малко от тази заплаха, — болестта на бедната ми снаха е толкова сериозна, та дори ако тържествата, устроени от ваше величество в чест на негова светлост милорд Нелсън, биха траяли цял месец, тя не би могла да присъства на тях, а в такъв случай не би могла да присъства и племенницата ми, защото девойка на нейната възраст не може да се яви без майка си, дори на прием у кралицата.
— Добре, княже — отвърна кралицата, неспособна вече да се владее. — Ще си припомним този отказ, когато му дойде времето.
После взе под ръка лейди Хамилтън:
— Елате, мила Ема — каза тя. И добави полугласно: — Ах, тези неаполитанци, тези неаполитанци! Много добре зная, че ме мразят, но и аз не им оставам длъжна: аз пък се гнуся от тях!
И тя тръгна бързо към стълбата на десния борд, но все пак не толкова бързо, за да не може адмирал Карачоло да я изпревари. По негов знак гръмна великолепна духова музика; оръдията отново загърмяха, всички камбани зазвъняха едновременно и кралицата с побесняло от гняв сърце, а Ема с посрамено лице слязоха сред изблиците на радост и тържественост.