Непрестанно растящият възторг стигна до лудост при поднасянето на десерта поради едно неочаквано обстоятелство.
Осемдесетте сътрапезници очакваха само знак от краля, за да станат от трапезата; кралят наистина се изправи и гостите последваха примера му; но кралят остана на мястото си. В същия миг глухата, протяжна, безкрайно тъжна песен, поръчана от Людовик XIV на Люли40 в чест на изгнаника от Уиндзор Джеймс II, кралски гост в Сен Жермен — God save the King41 — гръмна в изпълнението на най-прекрасните гласове от театъра Сан Карло при акомпанимента на оркестър от сто и двадесет души.
Бурни ръкопляскания следваха всеки куплет, а последния по-шумно от другите, защото всички смятаха, че песента е завършена; но в същия миг един ясен, звънлив, треперещ глас запя куплет, добавен за случая, ценен повече поради намерението, което го бе продиктувало, отколкото като стихотворна творба:
Тези толкова посредствени стихове предизвикаха нестихващи всеобщи акламации; но гласовете изведнъж замряха и уплашените погледи на гостите се насочиха към вратата, сякаш пред прага на залата бе застанал призракът на Банко42 или статуята на командора43.
Висок мъж със заплашително изражение се бе изправил там в строгия, великолепен републикански костюм, изпъкващ до най-малките подробности от светлината в залата. Той беше в син мундир с широки ревери, извезана със злато червена жилетка, тесен бял панталон и високи обърнати ботуши; лявата си ръка бе сложил върху дръжката на сабята, дясната бе пъхнал в мундира и — непростимо безочие! — не бе свалил тривърхата шапка с трицветен султан, емблема на революцията, издигнала народа на престола и смъкнала кралете на ешафода.
Беше френският посланик, онзи Гара, който бе прочел в Тампъл44 от името на конвента смъртната присъда на Людовик XVI.
Можем да си представим въздействието на тази поява в подобен момент.
Сред гробна тишина, която никой не мислете да наруши, Гара започна с твърд, звънлив и мощен глас:
— Въпреки непрекъснато подновяваните измени на лъжливия двор, наричан кралство на Двете Сицилии, аз все още се съмнявах; пожелах да видя с очите си, да чуя с ушите си: видях и чух! Много по-категорично от римлянина, отнесъл в една гънка на тогата си предложение за мир или война на картагенския сенат, аз нося само война, защото вие се отказахте днес от мира. И така, крал Фердинанд, и така, кралица Каролина, имате война, щом я желаете; но това ще бъде, предупреждавам ви, безпощадна война, при която — въпреки героя на днешното тържество, въпреки безбожната държава, на която е представител — вие ще загубите престола и живота си. Аз напускам Неапол, този град на клетвопрестъпници; затворете вратите му след мене, съберете войската си зад стените, наредете оръдия по укрепленията, приберете флотовете в пристанищата си — от това отмъщението на Франция може да се забави, но ще остане все така неотменно и страшно; защото всичко ще се сгромоляса пред вика на великия народ: Да живее републиката!
И като остави новия Валтасар45 и гостите му пред трите магически слова, прокънтели под сводовете, изписани сякаш пред очите на всички по стените на приемната зала, херолдът, дошъл като древен римски жрец да хвърли върху неприятелската земя едно окървавено нажежено копие — символ на война, — си тръгна бавно, като влачеше сабята си по стъпалата на мраморната стълба.
Едва заглъхнал, този шум бе последван от тропота на пощенска кола и на четирите й яки коня.
V
ДВОРЕЦЪТ НА КРАЛИЦА ДЖОВАНА46
В Неапол, накрай Мерджелина, почти на две трети от пътя по склона Паузилипе, където по онова време едва можеше да мине кола, съществуваше една странна развалина, разположена върху подводна скала, плискана непрекъснато от морските вълни, които по време на прилив проникват в долните помещения; нарекохме тази развалина странна и тя е наистина странна, защото е недовършен дворец, полурухнал, преди да е бил обитаван.
Народът, който пази по-упорито в паметта си спомена за престъплението, отколкото за добродетелите, народът, забравил в Рим възрожденските царувания на Марк Аврелий и Траян, не показа на пътешественика нито следа от паметник, свързан с живота на двамата императори; народът обаче, възхитен и днес от отровителя на Британикус и убиеца на Агрипина, свързва сина на Домиций Ахенобарб с всички паметници, дори когато те са били изградени осемстотин години след него, и показва на всеки минувач баните на Нерон, кулата на Нерон, гроба на Не-рон; така постъпва и населението на Неапол, като е кръстило развалините в Мерджелина дворец на кралица Джована, въпреки явното опровержение, дадено от архитектурата му, която е от XVII век.
42
Банко — герой от Шекспировата трагедия „Макбет“; призракът му се явява на Макбет, който го е убил. Б.пр.
43
Молиеровият Дон Жуан кани на вечеря една от своите жертви, но вместо нея се явява статуята на баща й. Символ на лош сюрприз. Б.пр.
44
Тампъл — резиденция на рицарите храмовници, където са били затворени Людовик XVI и семейството му. Б.пр.
45
Последният вавилонски цар, комуто невидима ръка предрекла гибел с три думи, написани на стената в залата, където той пирувал. Б.пр.