Тези, към които беше отправен съветът, споделяха навярно мнението на човека, който го даваше; защото оставиха Николино на пост пред прозореца, като се смееха и вдигаха рамене; слязоха по извита стълба, до която достигнаха отблясъци от лампата в една ниска стая, издълбана в скалата под морското равнище и отредена по всяка вероятност от архитекта на херцог Ди Медина за благородната цел да се държат в това помещение с прозаичното име изба най-хубавите испански и португалски вина.
В тази изба — защото въпреки поетичността и сериозността на нашата тема ние сме длъжни да назоваваме нещата с истинските им имена, — в тази изба седеше угрижен мъж, който размишляваше, подпрял лакът върху каменна маса, отметнатият назад плащ откриваше осветено от лампата лице, пребледняло и отслабнало от бдения. На масата пред него лежаха хартия, пера и мастило, а под ръка имаше чифт пистолети и кама.
Този човек беше прочутият лекар Доменико Чирило.
Останалите трима заговорници, изпратени от Николино да разискват и назовани от него Скипани, Мантоне и Еторе Карафа, пристъпиха един след друг в кръга от бледата мигаща светлина на лампата, свалиха плащовете и шапките си, сложиха пред себе си по чифт пистолети и кама и започнаха не да разискват, а да си разменят слуховете, разнасяни из града, които всеки от тях бе успял да събере.
Тъй като ние сме наравно и дори по-добре от тях осведомени за всичко станало през този преизпълнен със събития ден — ако читателите ни разрешават, — ще оставим тримата приятели да разговарят на тая тема, която не представлява вече интерес за нас, и ще опишем накратко живота на петимата мъже, призовани да играят важна роля в събитията, които се заехме да разкажем.
VI
ПРАТЕНИКЪТ ОТ РИМ
Да видим следователно какви са тия петима мъже, от които Николино, с жизнерадостната си насмешливост, изпрати трима на въжето и двама на гилотината, без да пощади и себе си — предсказание, което впрочем щеше да се изпълни за четиримата.
Този, когото представихме сам, седнал облакътен на каменната маса и потънал в размишления, лекарят Доменико Чирило, беше Плутархов образ; един от най-силните представители на древния свят, живели някога на неаполитанска земя. Той не принадлежеше нито към страната, нито към времето, където беше попаднал, и имаше почти всички качества, от които само едно стигаше, за да превъзхожда другите хора.
Роден беше през 1734 година — когато Карло III бе стъпил на престола — в селцето Грумо в Тера ди Лаборе. Родът му е бил винаги прочут с именити лекари, учени, естественици и безукорно честни съдии. Още преди да навърши двадесет години, той се явява на конкурс за катедра по ботаника и я получава. След това пътува във Франция, сприятелява се с Ноле, Бюфон, Д’Аламбер, Дидро, Франклин50 и ако — според собствените му признания — не обичал толкова майка си, щял да се откаже от истинската си родина, за да остане в тази, която сърцето му бе избрало.
Когато се завърнал в Неапол, той продължил образованието си и станал един от първите лекари на своето време; но сега беше познат предимно като лекар на бедните, защото, казваше той, за истинския християнин науката трябва да бъде не източник за печалби, а средство за подпомагане на тези, които са в нищета; така, ако се случеше да го повикат едновременно при някой богат гражданин и при някой беден ладзароне, той отиваше първо при бедняка, комуто помагаше най-напред със знанията си, докато е в опасност, а след това, когато болният започваше да оздравява, го подкрепяше и парично. Въпреки това или поточно поради това дворът гледаше на него с лошо око през 1791 година, когато страхът от революционните принципи и омразата към Франция настроиха Фердинанд и Каролина против всички разумни и благородни неаполитанци.
50
Ноле, абат Жан — прочут френски физик (1700–1770); Бюфон, Жорж, граф дьо — френски писател и естественик (1707–1788); Д’Аламбер, Жан — френски математик, физик и философ (1717–1783); Дидро, Дени — френски философ, основател на Енциклопедията (1713–1784); Франклин, Бенджамин — американски учен, философ и държавник, изобретил гръмоотвода (1706–1790). Б.пр.