Що се отнася до съдиите от столичните съдилища, ако не са приемали специални поръчения от французите и републиката и само са изпълнявали службата си да съдят в своите съдилища, няма да ги преследваме.
Това са засега всички нареждания, които Ви натоварвам да проведете, както намерите за добре, и там, където е възможно.
Щом завзема отново Неапол, запазвам си правото да направя някои допълнения, наложени от събитията и получените сведения. След това възнамерявам да следвам дълга си на добър християнин и любещ баща на своите народи, да забравя изцяло миналото и да дам общо и пълно опрощение, за да могат и те да забравят миналите си грешки, които ще забраня да се издирват занапред, с надежда, че тези грешки са били предизвикани не от злонамереност, а от уплаха и страхливост.
Не забравяйте все пак, че държавните служби в областите трябва да се дадат на хора, които са имали всякога добро отношение към короната и следователно никога не са минавали от една партия към друга; защото само по този начин можем да бъдем сигурни, че ще запазим каквото си възвърнем.
Моля Бог да Ви запази заради добрата Ви служба към мене и за да мога при всеки случай да Ви изкажа моята истинска и искрена признателност.
А дотогава вярвайте всякога, че съм
Добавили бяхме, че една от невероятните, почти невъзможни личности, които вмъкнахме в нашата книга, за да може Неапол от времето на своята революция да бъде представен пред читателите в своя истински облик, това е — от другия край на обществената стълба — чудовището, полутигър-полугорила, именувано Гаетано Мамоне.
Само един автор твърди, когато говори за него, че го е познавал лично; това е Куоко. Всички други само възпроизвеждат казаното от него:
„Мамоне Гаетано, отначало мелничар, след това главатар на въстаниците от Сора, беше кръвожадно чудовище, чиято жестокост не може да се сравни с нищо. В продължение на два месеца в една съвсем малка област той разстреля триста и петдесет нещастници, без да броим почти двойно толкова убити от неговите сподвижници. Не говоря за кланетата, насилията, пожарищата; не говоря за страшните ями, където хвърляше нещастниците, попаднали в ръцете му, нито за новите начини на избиване, измислени от жестокостта му: той възобнови изобретенията на Прокруст9 и Мезенций10. Беше толкова кръвожаден, че пиеше кръвта на тези, които бе убил или заповядал да убият. Пишещият тези редове го е виждал как пие собствената си кръв след кръвопускане и с каква жажда търсеше в бръснарница кръвта на хора, на които са пускали кръв преди него. Почти всякога имаше на трапезата си някоя отрязана глава и пиеше от човешки череп.“
На това именно чудовище Фердинанд Сицилиански пишеше: „Генерале, приятелю мой.“
Що се отнася до останалите герои — имаме предвид все историческите лица — те са малко по-човечни: кралица Мария-Каролина, за която бихме се опитали да дадем предварителна скица, ако тя не беше вече дадена в едри щрихи във великолепната реч на принц Наполеон в сената, която се помни от всички; Нелсън, чиято биография е писана от Ламартин; Ема Лайона, която в императорската библиотека може да видите на двадесет портрета; Шанпионе, чието име е записано в първите страници на нашата революция, генералът, който като Марсо, като Ош, като Клебер, като Дезе, като баща ми има щастието да не преживее царството на свободата; и накрая, някои от ония велики поетични образи, които блясват сред политическите катаклизми и във Франция се наричат Дантон, Камий Демулен, Бирон, Байи, мадам Ролан, а в Неапол се именуват Еторе Карафа, Мантоне, Скипане, Чирило, Чимароза, Елеонора Пиментеле.
Колкото до героинята, дала името си на тази книга, нека кажем и една дума не за самата нея, а за името й: Ла Сан Феличе.