— Ще ти платя, колкото искаш! Все едно!
— Казах! Нямам!
Акрабов нямаше намерение да отстъпи, постави ръка върху рамото му и продължи:
— Тия дни ще дойдат моите нови лекарства! Това са най-добрите германски и швейцарски специалитети, най-хубавото, което има в Европа, ти знаеш…
Философа мълчеше и гледаше някъде пред себе си.
— Съвсем сериозно ви казвам — продължи Акрабов, — ей сега ще ви донеса писмото… — Той вече му говореше на „ви“… и забърза към стаята си.
Доктора едва изчака излизането на Акрабов, стана, угаси радиото и дойде съвсем близо до Философа.
— Нямаш ли поне един празен флакон? — попита той.
— Защо?
— Дай ми го веднага! — Доктора се усмихна, в очите му имаше зловещо намерение. — Ще го напълня с нещо по-друго! Нека го пратим скоропостижно при Антон!
Антон беше седмият болен, който бе умрял в началото на пролетта, и понеже никой не потърси трупа, погребаха го недалеч от санаториума. От терасата се виждаше разровената пръст и малкият дървен кръст.
Философа повдигна безразлично рамене. Докторовите намерения му бяха съвсем чужди или по-точно той не желаеше да участвува в нищо, „което не произтича от абсолютната необходимост“.
— Нека и ние извършим нещо! — каза разпалено Доктора. — Как го мразя това животно! Искам да присъствувам на агонията му, аз да му направя смъртния акт! Защото, ако не бях спечелил от лотарията, щях вече да съм изгнил в земята, а той щеше да е жив, разбираш ли ме… — Внезапно той се обърна към Учителя, който продължаваше да стои в своето безнадеждно състояние. — А ти защо не се опиташ да му задигнеш нещо от куфарите? За какво са му?
— И това съм мислил! — каза глухо Учителя.
— Аз ще го баламосвам тук, а ти се опитай да влезеш през балкона в неговата стая! — продължи трескаво Доктора. — На твое място бих го удушил!
Може би едва сега Философа прецени, че става въпрос за „крайна необходимост“ и на свой ред се обърна към Учителя:
— Щом като желаете да живеете, опитайте всичко, борете се! Средствата са без значение! Поне в този момент не бъдете сантиментален!
Учителя се надигна от стола си, погледна двамата си доброжелатели и извика:
— А може би трябва да удуша някого от вас! Защо искате да направя това, което никога не съм правил!
Той беше покъртително искрен.
В този момент се върна Акрабов, като носеше дузина писма и ги тикна под носа на Философа:
— Ти поне знаеш немски, чети, ще имам големи дози, ще ти продам, но само ако ти ми продадеш сега от твоя салварзан!…
— Казах ви вече, че нямам нищо за продаване? — Философа бръкна в джобовете на халата си, измъкна свитък хартия и невъзмутимо се зачете.
Акрабов свъси вежди, погледна злобно Философа, прибра писмата в джоба си и каза ясно:
— И ти ще се помолиш, ще ми дойдеш, ще ми дойдеш!
В коридора някой пееше. Те се ослушаха. Стъклената врата се отвори и вътре влезе Педро. Млад тъмнокос мъж с брадясало от седмици лице, с яркочервен пуловер, облечен на голо, виждаха се косматите му гърди. Очите му бяха черни като Докторовите, но още по-тъмни и мъжествено красиви. Вървеше леко приведен напред, като размахваше ръце, досъщ боксьор, който се качва на ринга. И в двете си ръце носеше по две бутилки ракия. Той затвори вратата с крак, огледа всички с мътен поглед и извика:
— Дишай дълбоко!
Остави бутилките на масата до Учителя по рисуване, пусна радиото, което предаваше забавна музика, и каза театрално:
— Моля, господа!
Отиде към терасата, постоя малко там, неочаквано се опита да съблече пуловера си, но, изглежда, ръцете му не можеха да извършат това. Тогава съзря как Учителя посяга към едно от шишетата.
— Наздраве, господин Учителю! — извика Педро. — Щом и ти пропи, всичко е наред! Дишай дълбоко!
Учителя нервно пиеше.
Педро се върна назад и седна на пода до камината, обърнат към всички.
— Господа, знаете ли какво сънувах? — Той ги изгледа с пиянска многозначителност. — Две червени змии! Едната… голяма, много голяма, навита като баница, с умна глава, а другата мъничка, така си шаваше върху баницата… и двете яркочервени, точно като кръвта на Антон, господа! Същата червенина! Кажете ми, какво значи това! Какво значи, а?
Те не му отговориха.
Педро подхвана мелодията от радиото. Пееше дрезгаво и фалшиво.
Внезапно Учителя по рисуване се засмя силно, предизвикателно, като тупаше бутилката с ръце. После се обърна към Акрабов:
— Ще те нарисувам! Защо да не те нарисувам! Ако искаш и като светия, с ореол, и в църквата да те поставят, и всяка неделя да те целуват бабичките! Готово! Рисувам всичко, което искате, както искате! Кой е пръв! — Той беше вдъхновен от решението си.