Изневиделица Педро се спусна към Гърбавия, хвана го за реверите и с глас, в който нямаше нищо хубаво, му каза:
— Дай ключа!
Гърбавия се стъписа:
— Какво?
Педро го гледаше втренчено. Очите му налудно блестха.
— Дай ключа! — повтори той и дръпна още по-силно Гърбавия. После грабна ключа от ръцете му, блъсна го силно и застана на вратата. Огледа всички и с нескрито презрение и омраза каза:
— Какво разбирате от жени, некадърници! — И кресна: — Те ме доведоха тука, те ми изядоха дробовете, а сега ще ме пререждате! Аз имам с тях сметки и ще ги плати последната жена! — Той тръгна, но пак се обърна и добави: — Само да е посмял някой, ще си замине с бързия влак! — И закрачи по коридора.
Гърбавия се разхълца като дете:
— Разбойник! Господа, хвърлете се върху него, помогнете ми! На мене се падна! Аз ще се хвърля, а вие го дръжте!
Никой не се и помръдна от мястото си. Сякаш бяха доволни от изхода.
— Можеше и да те удуши! — каза Учителя на Гърбавия. — Нали знаеш, че той е убил човек!
— Туйто! — обади се Доктора, като повдигна рамене. — Все пак по-справедливо е Педро да влезе! Всеки от нас си има някаква професия, а Педро е бил само любовник!
За сина на испанката по санаториумите се разказваха легенди. Отначало той съвсем не бил толкова зле. Имал някакъв обикновен инфилтрат. Но докато бил в Искрец, всеки божи ден към четири часа от София пристигала жена. В продължение на цяла година женските посещения при него били най-редовни. Идвали всякакви. А другите болни умираха от завист и говореха, че той от това живеел. Пред лекарите минаваше за еротичен психопат. Голяма част от жените, които се лекуваха, на бърза ръка минаха през неговото легло. Някакво идиотско саморазрушаване, към което се прибавяше и непрестанното му пиянство. В ония години той беше още по-красив, с великолепно тяло, с дръзки очи и още по-смайващи постъпки. Може да се предполага, че жените не само го желаеха, но го и обичаха. В острата невъздържаност на поведението му имаше нещо съвсем детинско, изблик и отприщване, които привличаха, повличаха и опустошаваха.
Лекарите го предупреждаваха. Изписан с инфилтрат, той се завърна с каверна. Изписан с една, той се завърна с шест. Отпадаше много бързо и неспасяемо. Там някъде, преди година и половина, той отведнъж рухна, веднага напусна онзи санаториум и майка му го доведе при доктор Господов. Когато болните видяха майката, можеха да си обяснят нещо от фантастичните постъпки на сина. Той беше на двадесет и четири години. Тя на четиридесет и две. Беше голяма красавица, трудно биха й дали повече от тридесет. Дойде заедно с още две момичета от своята танцова трупа. Вечерта в хола те направиха голяма веселба и полупияни играха испански танци. Болните гледаха като ударени под развяващите се поли на танцьорките и месеци по-късно хубавите бедра на испанката играеха в сънищата им. Педро стоеше в дъното при кактусите и мълчеше. Никой не чу по-късно да говори за жени. Обикновено биваше пиян, а когато не пиеше, изпадаше в непреодолима меланхолия, не ядеше, не разговаряше, слушаше само радиото си. Един ден грабна и разби апарата на парчета, после се измъкна навън и легна в снега. Немия го донесе почти вкочанясал. Обаче остана жив. Само каверните му се множеха и доктор Господов смяташе, че той трудно ще дочака есента…
Най-ядосан от Педровия произвол се оказа Философа. Той пребледня, изруга грубо и каза:
— Да повикаме Немия!
Учителя подсвирна:
— Ти би ли го извикал!
— Защо не! — Философа сви злобно устни.
— Да го излъжем, че управителят идва! — каза Гърбавия.
Доктора ги изгледа подигравателно.
— Не ви съветвам — каза той — да заставате пред Педро, ще ви се случи нещо…
— Той е мръсник! Мръсник! — хлипаше Гърбавия и още не можеше да прежали загубата на мястото си.
Само за Акрабов случката с Педро нямаше никакво значение.
— Аз ще си чакам реда! — каза той и развеселен се отпусна в креслото си.
— Ще ида да чуя какво прави! — каза внезапно Учителя и се запъти към седма стая, застана на вратата да слуша. Гърбавия любопитно се присъедини към него.
В хола останаха само Акрабов, Доктора и Философа.
— Докъде стигнахме! — каза весело земевладелецът. — На опашка за жена! Ех, защо сега не съм в наборната комисия! Знаете ли какво падаше тогава…
Учителя и Гърбавия се върнаха в хола.
— Нещо си говорят! — каза Гърбавия.