А сега за първи път той се движеше единствен и свободен, без да се опитва да се разбере, да се оцени, да се сравни. Просто му беше хубаво. Така бавно Учителя се изкачи нагоре и в това движение имаше символичен смисъл. От умора се задъхваше и трябваше често да почива, спираше, обръщаше се и гледаше надолу, където се белееше санаториумът. Виждаше само момичето. То се движеше по терасата и навярно се озърташе, за да го открие…
— Трябва непременно да я доведа насам! — каза си гласно той и продължи да върви.
По билото пъплеха стада и изпълваха въздуха с далечното ромолене на звънците си. Учителя се заслуша в тях, после намери място между два ручея и приседна. Помисли си, че сега би могъл да рисува все едно какво, все едно как, виждаше пред очите си весела игра на въздушни багри, които не създават никакви образи и никакви форми, а текат, както текат реките…
Сепнаха го стъпки. Той се обърна и видя зад себе си управителя. Вървеше нарамил пушката си, препасан с патронташи и с ботуши.
— Ха! — каза той изненадан. — Вие сте дошли дотук! Не мога да повярвам!
Учителя не каза нищо. Обзе го неприятно предчувствие. Открай време не можеше да понася този тип.
„Той е едно усмихнато лайно“ — беше казал за него покойният Антон. Доктор Петър Господов извикваше винаги чувство за нечистоплътност, за докосване до нещо лигаво и гнусно.
Управителят безцеремонно седна до него. Продължаваше да бъбре. Каза, че щом Учителя е дошъл до тука, значи, всичко е съвсем наред и че неговата диагноза вероятно е погрешна, както повечето от диагнозите, и че той е наблюдавал даже фантастични случаи на оздравяване, като например хора с безнадеждното положение на Доктора или на Педро.
Учителя почти не го слушаше. Гледаше надолу, водите на ручея плискаха под краката му, по-надолу грееха ливадите, санаториумът, но момичето вече го нямаше нито върху терасата, нито където и да е. Имаше само едно дебело животно, което произнасяше някакви звуци и осъществяваше чрез себе си общата безсмислица.
Учителя се изправи. Доктор Господов не се засегна от неговото мълчание, хилеше се насреща му, като че знаеше какво става с него и казваше:
„Ама всичко това е толкова известно, колкото и глупаво, всяко усещане за себе си е такава колосална глупост, прав е Философа, който каза, че само автоматите ще спасят света!“
Управителят се усмихна мръсничко и изведнъж попита:
— Струва ми се, че сега имате нужда единствено от жена! — Той го гледаше любопитно.
Учителя потръпна.
— Каква жена?
— Така, жена като жена! — поясни управителят. — Това във връзка с болестта. Известна е потентността на туберколозните! И във вашия случай това може да помогне.
— Какво може да помогне? — Учителя беше смутен. Стори му се, че онзи знае. — И откъде-накъде тук жена!
— Че може и да има! — изтърси загадъчно управителя и се разсмя.
„Този ме провокира“ — помисли си Учителя и едва не му каза за момичето.
— Ако вие не си намерите, аз ще ви намеря една така… — Той показа с ръцете си формите й. — Ще ви хареса… — И като се смееше, стана и си тръгна.
Учителя гледаше как се отдалечава шишкавото му тяло. Всичко му опротивя. Досети се, че онези са влезли при момичето и кой знае какво е станало.
„От тях всичко може да се очаква! Всичко!“ — Той отведнъж се хвана за тази мисъл, прозря ужаса, който тя носеше и забърза надолу.
Слизането беше много по-мъчително, отвикналите от продължително ходене колена трепереха, струваше му се, че едва ли някога ще се добере до санаториума. Ала колкото приближаваше, толкова въображението му развихряше една след друга идиотски представи, където чудната глава на момичето потъваше в Педровите или Докторови прегръдки… От преумора или от напрежение той не издържа и на стотина метра от санаториума се свлече върху тревата. Едва смогваше да си поеме дъх, слепоочията му биеха до пръсване, прилоша му. Влажният мирис на тревата и боровата гора го пое и постепенно унесе, той се отпущаше, отпущаше плавно, както човек пада насън…
Съвзе се много късно. Беше се мръкнало. Видя наблизо голямата лампа над входа. Всички обитаеми стаи светеха. В седма беше тъмно. Учителя си припомни своето пътешествие и се разчувствува.