Учителя се усмихна презрително. Всичко това му беше неприятно, все едно момичето беше негово и отнякъде се изтърсваше този самонадеян красавец и му го взимаше.
Доктора продължаваше да се държи необичайно за своя характер, беше тих, внимателен, какъвто никога не е бил.
— Не е ли странно… — каза той, размишлявайки — че тъкмо сега тя дойде при нас и че това е може би последната жена, която ние виждаме?
— За мене е последната! — каза с категоричен глас Педро.
— А може би първата? — добави след кратко мълчание Доктора.
— Първата! — Педро не можеше да го разбере. Отведнъж проумя: — Може би първата!
В стаята се вмъкна още един човек — Философа. Учителя по рисуване видя изненадата по лицето му, смущението, че преди него има вече други. После той заобиколи леглото и отиде от другата страна, оставайки прав.
— Ти пък за какво си дошъл? — попита го с неприязън Педро.
— За каквото и ние! — отвърна вместо него Доктора.
Философа мълчеше. Беше обърнал гръб на Педро и гледаше съсредоточено и загрижено момичето.
— Никой от вас не е дошъл за това, за което аз съм тука! — каза Педро.
— Всеки е тук за себе си! — проговори бавно Философа и добави: — Аз никога не съм виждал такова лице, не съм и предполагал, че може да съществува!
— Харесва ли ти? — попита го Доктора.
— Не става въпрос за харесване… — отвърна Философа. — Виждате ли, това е нещо съвсем друго…
— Ти ме учудваш, господин Философе! — каза Доктора.
— Не искам да ви виждам повече тука! — отново се обади Педро. — Не искам никой от вас да пристъпва този праг и да мърси тоя въздух!
— А ти не го ли мърсиш? — запита спокойно Доктора.
— Не! Не! — каза Педро. — Вие нищо не знаете, нищо не можеше да си представите, аз предчувствувах, усещах във въздуха как идва нещо и то идва само за мене. Господ е казал, нека Педро да види онова, което никога не е могъл да постигне, защото Педро си мислеше, че е имал всичко!
„Господи — прошепна Учителя, като слушаше този разговор, — те съвсем се видиотиха! Тия доказани негодници се опитват да получат опрощение на греховете си или това е последната им измама!“
Така ги ненавиждаше, че му идваше да скочи през стъклата вътре.
Педро продължаваше да стои облакътен на таблата на леглото и да говори:
— Разберете, че тази жена не е просто жена, както всички жени! Не може една жена да бъде толкова хубава и да се появи така при нас!
— Тя е нещо съвсем независимо от нас! — каза Философа със странна интонация. — Ние можем да я гледаме само от разстояние, на което ни оставя!
Доктора се обърна към него. Върху устните му плъзна тъжна усмивка.
— Боя се — каза той, — че разстоянието между нас и нея е грамадно и съвсем скоро ще престанем да я виждаме!
— Не ти вярвам! — сдържано извика Педро. — Погледни я, не мога да си представя, че нея няма да я има! Мене — да! Тебе — да! Философа — да! Но нея? Ако остане един-единствен човек на земята, това ще бъде тя!
И Философа, и Доктора обърнаха глави към него. Учителя по рисуване не можа да различи погледите им, може би бяха изненадани, може би бяха удивени, защото гласът на този пияница и любовник откликна на техните собствени гласове. В този миг Учителя искаше да бъде на мястото на Педро. Той винаги искаше да се осъществи в това, което другите правеха по-хубаво.
— Ако малко по-рано — започна тихо Доктора — бях срещнал такава жена, щях да се оженя за нея и нямаше да стигна до тука! Сигурно нямаше да стигна! Ако бях я срещнал! Такава жена те задължава да живееш! Кой знае — той се надвеси над нея, — пък може и да ми се размине!
— А на мене ми беше все едно — каза Педро — ще живея или няма да живея, все едно! Но сега знам, че ще остана! След като я видях, знам, че ще остана! — Той говореше трепетно, с непознат глас като ученик, който за първи път се обяснява в любов и се въодушевява от всяка по-сполучлива дума.
Сега се обади Философа:
— Тя не е само това, което ние виждаме! Тя е нещо съвсем друго!
— Зная! — отвърна Доктора. — Затова я заключват!
— Бият се, войни водят гадовете! — каза силно Педро. — Стрелят! В кого? Жена!
В гласа му имаше гняв и отмъстителност. Той се обърна към Доктора:
— Мислиш ли, че нещо може да й се случи през нощта?
— Не зная… — Доктора я разглеждаше. — Струва ми се, че това е неизбежно!
— Ах, този мръсник! — извика Педро по адрес на управителя. — Не е ли по-добре да се опитаме да я събудим?
— Не — каза Доктора. — По-добре да спи…
Вратата пак се отвори и на прага застана Гърбавия. Той очевидно не очакваше да намери някого.
— Дойдох да… — запелтечи той, поуплашен от тримата мъже, които, наметнали с халатите си, изглеждаха внушителни и тайнствени като някакво мистично общество.