Метал се удари в метал, но Пол не можеше да види кой спечели надмощие, защото останалият жив слуга се беше съвзел и пристъпваше към него с оръжие в ръка.
Мъжът не се дуелираше така елегантно, както господаря си, но бе много целеустремен и Пол усещаше как силите в ранената му ръка, въпреки кратката почивка, бързо се изчерпваха. Кога най-сетне щеше да скочи във времето? Не би трябвало да остава още много до тогава! Той стисна зъби и отново нападна. Известно време никой не проговори, чуваше се само звънтене на метал и тежко дишане, и тогава с периферното си зрение Пол видя как скъпоценната шпага на лорд Аластър прелетя във въздуха и с глух удар се приземи на паважа.
Слава богу!
Слугата отскочи няколко крачки назад.
— Милорд?
— Това беше много подъл номер, демоне — разгневи се лордът. — Против всички правила! Трябваше аз да спечеля!
— Струва ми се, че не умеете да губите — отвърна Гидиън, който кървеше от една рана на ръката.
Очите на лорд Аластър искряха от ярост.
— Убийте ме, ако смеете!
— Не днес — рече Гидиън и затъкна шпагата си в колана.
Пол видя движението, което направи с глава лордът и как лакеят напрегна мускули. Светкавично се втурна напред и парира удара, преди острието на слугата да е проникнало между ребрата на Гидиън. В същия миг младежът вече бе извадил отново шпагата си и прониза мъжа в гърдите. Кръвта бликна като фонтан от раната и Пол се извърна.
Лорд Аластър се бе възползвал от предоставилата му се възможност и бе вдигнал шпагата си, набучвайки на нея кафявия плик, лежащ на паважа. Без да каже и дума, той се обърна и избяга през арката.
— Страхливец! — извика Пол гневно, а после се обърна към Гидиън. — Ранен ли си, малкият?
— Не, само драскотина. Но ти изглеждаш доста зле. Ръката ти, цялата тази кръв… — Стисна устни и вдигна шпагата си. — Какви документи даде на лорд Аластър?
— Родословни дървета — отвърна Пол нещастно. — На мъжете и жените, пътуващи във времето.
Гидиън кимна.
— Знаех си, че вие двамата сте предателите. Но не мислех, че ще сте толкова глупави! Той ще се опита да убие всички наследници на графа! А сега знае и имената на жените, носителки на гена. Ако зависи от него, никога няма да бъдем родени.
— Трябваше да го убиеш, когато ти се предостави възможността — рече Пол с горчивина в гласа. — Той ни измами. Чуй ме, нямам много време, всеки момент ще се върна обратно във времето. Но е важно да ме чуеш.
— Няма да го направя! — Зелените очи блестяха от гняв. — Ако знаех, че днес ще те срещна тук, щях да взема със себе си епруветка…
— Беше грешка да се съюзим с алианса — рече Пол припряно. — Люси от самото начало беше против. Но аз си мислех, че ако им помогнем да неутрализират графа… — Той притисна стомаха си с ръка и пръстите му напипаха връзката с писмата, която бе прибрал в жакета си. — По дяволите! Ето, вземи това, малкият.
Гидиън пое колебливо писмата.
— Престани да ме наричаш „малкият“! По-висок съм от теб с половин глава.
— Става въпрос за части от предсказанието, които графът е скрил от пазителите. Важно е да ги прочетеш, преди да ти хрумне да хукнеш веднага към твоя любим граф и да ни издадеш. Мамка му, Люси ще ме убие, когато чуе за това.
— А кой ще ми гарантира, че това не са фалшификати?
— Просто ги прочети! Тогава ще разбереш защо откраднахме хронографа. И защо искаме да спрем графа да затвори кръга. — Пол си пое шумно въздух. — Гидиън, трябва да се грижиш за Гуендолин! — изрече бързо. — И трябва да я закриляш от графа!
— Ще я закрилям от всички! — В очите на Гидиън просветна надменност. — Но не знам теб това какво те засяга.
— Засяга ме и още как, момче! — Пол трябваше да се въздържи, за да не му посегне. Боже, ако малкият имаше дори само бегла представа!
Гидиън скръсти ръце пред гърдите си.
— Заради вашето предателство, хората на Аластър за малко да убият мен и Гуендолин в Хайд Парк! Така че трудно можеш да ме убедиш, че си загрижен за здравето й.
— Та ти нямаш никаква представа… — Пол се спря. Не му оставаше повече време. — Както и да е. Сега ме чуй! — Замисли се за думите на Люси и се опита да вложи цялата си настойчивост в гласа си. — Ще ти задам прост въпрос и искам прост отговор. Обичаш ли Гуендолин?
Гидиън не го изпускаше от поглед и за миг. Но нещо трепна в погледа му, Пол съвсем ясно го видя. Да не би да беше несигурност? Просто страхотно, момчето можеше да върти шпагата, но когато станеше дума за чувства, изглеждаше направо новак.