— И тя има червена коса като всички жени от семейство Монтроуз, нали? Точно като брат ти и сестра ти?
— Да, всички са червенокоси, освен мен. — Защо това му се струваше толкова интересно? — Баща ми имаше тъмна коса.
— Всички други жени от кръга на дванайсетте са червенокоси, знаеше ли? В близкото минало в много страни този цвят на косата е бил достатъчен, за да изгорят някого на клада като вещица. Във всички времена и култури хората са намирали магията едновременно за завладяваща и заплашителна. Това е и причината, поради която се занимавам с магиите толкова обстойно. Онова, което познаваш, не те кара да се страхуваш. — Той се наведе напред и сключи пръсти. — Лично мен, преди всичко, живо ме интересува отношението на източните култури към темата. По време на пътуванията ми в Индия и Китай имах щастието да срещна много учители, които бяха готови да ми предадат знанията си. Бях посветен в тайните на Хрониките на Акаша[68] и научих много неща, които биха взривили духовните представи на повечето западни култури. А това би подтикнало господата инквизитори към още по-необмислени действия. Нищо не плаши църквата повече от това, човек да осъзнае, че Господ не седи там горе в небесата, откъдето определя съдбата ни, а е вътре в нас. — Графът ме погледна изучаващо и се усмихна. — Много е разведряващо да се обсъждат богохулни теми с вас, децата на двайсет и първи век. Дори окото ви не трепва, когато става дума за ерес.
Тц. Вероятно няма да трепнем, дори и да знаехме какво е ерес.
— Азиатските учители са много по-напред от нас по пътя на духовното развитие — продължи Сен Жермен. — Някои незначителни… способности, като онази, която ти демонстрирах при последната ни среща, съм усвоил именно там. Моят учител бе монах на таен орден дълбоко в Хималаите. Той и неговите братя монаси могат да разговарят един с друг, без да използват гласа си и са в състояние да победят враговете си, без да се налага да помръднат и пръста си, толкова е голяма силата на мисълта и съзнанието им.
— Да, това сигурно е много полезно — казах внимателно с надеждата да не му хрумне да ми демонстрира всичко това още веднъж. — Мисля, че вчера вечерта, на соарето, изпробвахте тези си способности върху лорд Аластър.
— О, соарето. — Графът отново се усмихна. — За мен то ще се състои чак утре вечерта. Колко хубаво, че наистина ще видим там лорда. Оценил ли е по достойнство демонстрацията ми?
— Определено изглеждаше впечатлен. Но не истински сплашен. Той заяви, че ще се погрижи ние никога да не бъдем родени. И спомена нещо за изчадия на ада.
— Да, има досадната склонност да се изразява нелюбезно — добави Сен Жермен. — Във всеки случай не може да се сравнява с прародителя си, конт Ди Мадроне. Навремето трябваше да го убия, когато ми се бе отдала тази възможност. Но бях млад и наивен и имах достойна за съжаление представа за нещата… Е, няма да допусна тази грешка втори път. Макар и да не мога собственоръчно да го премахна, дните на лорда са преброени, без значение с колко мъже ще се обгради, за да го пазят и колко виртуозно може да борави с шпагата. Ако бях млад, лично щях да го предизвикам. Но сега с това може да се заеме моят потомък. Уменията на Гидиън с шпагата са респектиращи.
При споменаването на Гидиън почувствах да ме обзема приятна топлина. Не можех да не си спомня какво ми бе казал преди малко и веднага ми стана още по-горещо. Неволно погледнах към вратата.
— Къде всъщност отиде той?
— Ще направи една малка разходка — отвърна графът. — Времето точно ще му стигне да посети една моя скъпа млада приятелка. Тя живее съвсем наблизо и ако вземе каретата, само за няколко минути ще е при нея.
Моля?
— Често ли го прави?
Графът отново се усмихна — топла, приятелска усмивка, зад която се криеше нещо особено.
— Не я познава отдавна. Запознах ги двамата едва наскоро. Тя е умна, млада и много атрактивна вдовица, а аз подкрепям схващането, че на един млад мъж няма да му навреди да се… наслади на компанията на опитна жена.
Не бях в състояние да отговоря нещо на това, но явно не се и очакваше от мен да го сторя.
— Лавиния Рътланд е от онези благословени жени, на които им доставя радост да споделят опита си — продължи Сен Жермен.
Да, действително. И аз така я бях преценила. Взирах се ядосано в ръцете си, които неволно се бяха свили в юмруци. Лавиния Рътланд, дамата със зелената рокля. Значи на това се дължеше онази интимност вчера вечерта…
— Оставам с впечатлението, че представата за това не ти се нрави — рече графът с нежен глас.
68
Акаша — холографен запис на всяка минута от пространствено-времевия континуум, който е практически вечен. Хрониките на Акаша изпълняват ролята на централно хранилище за историята на всяка душа от времето на сътворението на света. — Бел. ред.