При все това нито едно от тези неща не съществува извън историите, които хората измислят и си разказват. Във Вселената няма богове, няма нации, няма пари, няма човешки права, няма закони, нито справедливост извън общото въображаемо пространство, създадено от човешките същества.
Ние лесно разбираме, че „примитивният“ човек закрепва своя социален ред с помощта на вярата в духове и привидения и събирайки се при пълнолуние за общ танц около лагерния огън. Това, което обаче ни убягва е, че нашите модерни институции функционират на абсолютно същата основа. Да вземем за пример света на бизнес корпорациите. Модерните бизнесмени и юристи са всъщност могъщи магьосници. Принципната разлика между тях и племенните шамани е, че първите разказват много по-странни истории. Легендата за „Пежо“ е добра илюстрация.
Емблемата, която донякъде напомня за човекът лъв от пещерата Щадел, можем днес да видим на автомобили, камиони и мотоциклети от Париж до Сидни. Тя стои на капака на возилата, произведени от „Пежо“ — един от най-старите и най-големи автомобилопроизводители в Европа. „Пежо“ започва като малка семейна компания, базирана в село, разположено само на 300 километра от Щадел. Днес компанията има 200 000 служители на различни места по света, повечето от които изобщо не се познават помежду си. Те си сътрудничат толкова ефективно, че през 2008 г. „Пежо“ произвежда повече от 1,5 милиона автомобила с печалба от около 55 милиарда евро.
В какъв смисъл можем да кажем, че „Пежо“ съществува? Има много автомобили с тази марка, но те очевидно не са компанията. Дори всички те да бъдат използвани за скрап, компанията „Пежо“ няма да изчезне, а ще продължи да произвежда нови коли и да подготвя годишни доклади. Компанията притежава фабрики, машини и магазини и наема механици, счетоводители и секретари, но всички те също не са компанията. Бедствие може да убие всички служители на „Пежо“, както и да унищожи всички производствени линии и офиси. Дори тогава компанията може да заеме пари, да наеме нови служители, да построи нови фабрики и закупи нови машини.
„Пежо“ има мениджъри и акционери, но и те не са компанията. Всички мениджъри могат да бъдат уволнени, а акциите разпродадени, но самата компания ще остане непокътната.
Всичко това не означава, че „Пежо“ е неуязвима или вечна. Ако един съдия се произнесе в полза на закриването й, нейните заводи ще останат, а работниците, счетоводителите, мениджърите и акционерите няма да изчезнат, но компанията на момента ще престане да съществува. Накратко, изглежда, че „Пежо“ няма същностна връзка с физическия свят. Съществува ли тя наистина?
„Пежо“ е плод на колективното ни въображение. Юристите наричат това „правна фикция“. Тя не може да бъде посочена, не е физически обект. Но съществува като правна същност. Точно както и ние с вас, тя е обвързана със законите на страните, в които функционира. Тя може да си открие банкова сметка и да притежава собственост. Може да плаща данъци и да бъде преследвана по съдебен път отделно от лицата, които я притежават или работят за нея.
„Пежо“ принадлежи към определен тип правни фикции, наречени „компании с ограничена отговорност“. Идеята зад подобни компании е едно от най-забележителните хрумвания на човечеството. Homo sapiens живее хилядолетия наред без тях и през по-голямата част от известната ни история собствеността може да бъде притежавана само от конкретни хора от плът и кръв, същества, които вървят на два крака и имат огромни мозъци. Ако през XIII в. във Франция Жан отвори работилница за каруци, самият той представлява своя бизнес. Ако каруцата, която той е направил, се счупи седмица след като е закупена, недоволният купувач ще съди Жан лично. Ако Жан е взел заем от 1000 златни монети, за да отвори работилницата, и бизнесът му пропадне, той трябва да върне заема, продавайки личната си собственост — къщата си, кравата си, земята си. Дори би могло да се наложи да продаде децата си като слуги. Ако не може да покрие своя дълг, ще бъде хвърлен в затвора или ще бъде поробен от своите кредитори. Той носи цялата отговорност, без ограничения, за всички задължения, свързани с дейността на работилницата му.