Ако живеехте по онова време, вероятно щяхте да мислите повече, преди да започнете свой бизнес. И именно тази юридическа ситуация обезкуражавала предприемачеството. Хората се страхували да поемат икономически рискове. Не изглеждало оправдано да рискуваш семейството ти да потъне в мизерия. Затова хората колективно си въобразили съществуването на компании с ограничена отговорност. Те били юридически независими от онези, които ги основавали, инвестирали средства в тях или ги управлявали. През последните няколко столетия подобни компании станаха основни играчи на икономическата сцена и ние до такава степен ги възприемаме като нещо обикновено, че обикновено забравяме, че те съществуват само в нашето въображение. В САЩ техническият термин за такава компания е „корпорация“, което е ирония, тъй като думата произлиза от „corpus“ („тяло“ на латински) — тъкмо това, което им липсва. Въпреки че нямат истинско тяло, американската правна система ги третира като юридически лица, все едно са човешки същества от плът и кръв.
По същият начин действа френската правна система през 1896 г., когато Арман Пежо наследил от своите родители работилница за металообработване, която произвеждала пружини, триони и велосипеди, и решил да се включи в автомобилния бизнес. С тази цел той основава компания с ограничена отговорност. Дава й своето име, но тя е независима от него. Ако някоя от колите се развали, купувачът може да съди „Пежо“, но не и Арман Пежо. Ако компанията вземе заем, възлизащ на милиони франкове, и след това фалира, Арман Пежо няма да дължи на своите кредитори и един франк. Заемът все пак е отпуснат на „Пежо“ компанията, а не на Арман Пежо, представителят на вида Homo sapiens. Арман Пежо умира през 1915 г. „Пежо“, компанията, е в чудесно здраве и днес.
Как точно Арман Пежо, човекът, създава „Пежо“, компанията? По начин, твърде подобен на начина, по който свещеници и магьосници са създавали богове и демони през цялата човешка история, а хиляди френски кюрета все още материализират тялото Христово всяка неделя в църквите. Всичко се върти около разказването на истории и убеждаването на хората да вярват в тях. В случая с френските кюрета ключовата история е тази за живота и смъртта на Христос, така както я разказва католическата църква. Според нея ако католическият свещеник, облечен в своите свещени одежди, тържествено произнесе точните думи в точния момент, обикновеният хляб и вино ще се превърнат в тялото и кръвта Христови. Той възкликва „Нос est corpus meum!“ (на латински „Това е моето тяло“) и фокус-мокус — хлябът се превръща в божествена плът. Виждайки как усърдно и прилежно той спазва всяка стъпка в процедурата, милиони благочестиви французи се държат като че ли Бог наистина съществува в осветения хляб и вино.
В случая с „Пежо“ основната история се съдържа във френското законодателство — такова, каквото го е създало френският парламент. Според френските законодатели ако сертифициран юрист следва правилните стъпки в ритуала, напише всички необходими заклинания и магични слова на един прекрасно украсен лист хартия и постави своя натруфен подпис в дъното му — фокус-мокус: нова компания е основана. Когато през 1896 г. Арман Пежо решава да създаде компанията си, той плаща на юрист, който изпълнява цялата свещена процедура. След като всичко е направено по правилата, милиони добросъвестни французи започват да се държат, сякаш компанията „Пежо“ наистина съществува.
Разказването на достоверни истории не е лесно и трудността не е в самото разказване, а в това да накараш хората да повярват. Голяма част от човешката история се върти около въпроса: как милиони хора са били придумани да повярват в конкретни разкази за богове, нации или компании с ограничена отговорност? Но когато това се случва, Homo sapiens се сдобива с огромна мощ, защото става възможно милиони непознати да си сътрудничат и да работят заедно в името на общи цели. Само се опитайте да си представите колко трудно би било да се създаде държава, религия или правна система, ако можехме да говорим само за нещата, който действително съществуват — като реките, дърветата и лъвовете.
С течение на времето хората създават невероятно сложна мрежа от разкази. В нея фикции като „Пежо“ не просто съществуват, но и набират огромна мощ. Видовете неща, които хората създават посредством тази мрежа, са известни сред академичната общност като „фикции“, „социални конструкти“ или „въобразени реалности“. Въобразената реалност не е лъжа. Аз лъжа, когато казвам, че има лъв близо до реката и в същото време прекрасно знам, че там няма лъв. В лъжите няма нищо особено. Шимпанзетата и зелената морска котка могат също да лъжат. Зелената морска котка например може да изкрещи „Внимание! Лъв!“, когато няма лъв наблизо. Така тя прогонва другата маймуна, която тъкмо е намерила банан, за да й го отнеме.