Как да съгласуваме консумеристката етика с капиталистическата етика на предприемача, според която печалбите не бива да се пилеят, а да се инвестират обратно в производството? Отговорът е ясен. Както и в предходните епохи, днес е налице разделение на труда между елита и масите. В средновековна Европа, аристократите безгрижно пилеят пари за екстравагантни покупки, а обикновените хора живеят пестеливо и си броят стотинките. Днес е обратното. Богатите изключително грижливо управляват своите активи и инвестиции, а не толкова заможните затъват в дългове, купувайки си автомобили и телевизори, от които в действителност нямат нужда.
Капиталистическата и консумеристката етика са две страни на една и съща монета, съчетаваща повелите им. Върховната повеля за богатите е: „Инвестирай!“, а тази за останалите от нас е: „Купувай!“
Капиталистическо-консумеристката етика е революционна в друго отношение. Повечето етически системи от миналото изправят хората пред труден избор. На тях им се предлагал раят, но само ако бъдат състрадателни и толерантни, ако преодолеят гнева, страстите и обуздаят себичността си. За повечето хора това е непостижимо. Историята на етиката е тъжна приказка за прекрасни идеали, които никой не е в състояние да достигне. Повечето християни не следват Христос, будистите — Буда, а повечето конфуцианци биха докарали Конфуций до лудост.
Обратно, повечето от хората днес успешно постигат капиталистическо-консумеристкия идеал. Новата етика ни обещава рая, при положение че богатите си останат алчни и харчат само тогава, когато това им носи още пари, а масите се отдават на желанията и страстите си и купуват още и още. Това е първата религия в историята, чиито последователи правят това, което тя очаква от тях. Как обаче да сме сигурни, че в замяна наистина получаваме рая? Ами как — виждали сме го по телевизията...
ГЛАВА 18
ПЕРМАНЕНТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ
Индустриалната революция разкрива нови възможности за преобразуване на енергия и производство на стоки, до голяма степен освобождавайки човечеството от зависимостта от заобикалящата го екосистема. Хората изсичат гори, пресушават блата, строят бентове, наводняват равнини, полагат десетки хиляди километри железопътна линия и изграждат градове с устремени към висините небостъргачи. В хода на пригаждането на света към потребностите на Homo sapiens хабитати биват разрушавани, а обитаващите ги видове измират. Нашата в миналото зелено-синя планета постепенно се превръща в изграден от бетон и пластмаса търговски център.
Днес Земята е дом на почти 7 милиарда души. Ако съберете всички тези хора на едно място и ги поставите върху гигантска везна, общата им маса ще бъде около 300 милиона тона. Ако след това съберете всички домашни животни — крави, прасета, овце и пилета — и ги поставите на още по-огромна везна, ще получите още около 700 милиона тона. От друга страна, съчетаната маса на оцелелите големи диви животни — от бодливите свинчета и пингвините до слоновете и китовете — ще бъде по-малко от 100 милиона тона. Детските книжки, картините и телевизионните екрани все още съдържат в изобилие жирафи, вълци и шимпанзета, но в реалния свят са оцелели съвсем малко от тях. В света има 80 000 жирафа при 1,5 милиарда глави рогат добитък; едва 200 000 сиви вълка при 400 милиона домашни кучета; едва 250 000 шимпанзета при няколко милиарда души. Човечеството наистина е превзело света. (Vaclav Smil, The Earth's Biosphere: Evolution, Dynamics and Change (Cambridge, Mass.: MIT Press, 2002); Sarah Catherine Walpole et al., ‘The Weight of Nations: An Estimation of Adult Human Biomass’, BMC Public Health 12: 439 (2012), https://bmcpublichealth.biomedcentral.com/articles/10.1186/1471-2458-12-439 )
Деградацията на околната среда не означава непременно намаляване на ресурсите. Както видяхме в предишната глава, достъпните за човечеството ресурси се увеличават неспирно и вероятно това ще продължи и в бъдеще. Затова вероятно зловещите предсказания за изчерпването на ресурсите са неоснователни. От друга страна, страхът от разрушаването на околната среда има предостатъчно основания. В бъдеще може и да овладеем безчет нови материали и енергийни източници, същевременно разрушавайки и последните останали естествени хабитати, с което ще тласнем повечето оцелели видове към изчезване.