Екологичните сътресения могат да застрашат оцеляването на самия Homo sapiens. Глобалното затопляне, повишаването на нивата на океаните и замърсяването могат да направят Земята по-негостоприемна за нашия вид. Бъдещето може да се превърне в надпревара между увеличаващата се мощ на човека и предизвиканите от него природни бедствия. Използвайки тази мощ за овладяване на силите на природата и подчиняване на цялата екосистема на техните потребности и прищевки, ние можем да предизвикаме все по-неочаквани и опасни странични ефекти. За овладяването им вероятно ще бъдат необходими все по-драстични манипулации на екосистемата, което ще доведе до още по-голям хаос.
Мнозина определят този процес като „унищожаване на природата“. Това обаче не е разрушаване, а по-скоро промяна. Природата не може да бъде унищожена. Преди 65 милиона години един астероид предизвика изчезването на динозаврите, но по този начин освободи сцената за бозайниците. Днес човечеството предизвиква изчезването на множество видове и дори може да унищожи самото себе си. Други организми обаче се справят твърде добре при тези условия. Плъховете и хлебарките например преживяват разцвет. Тези жилави създания вероятно ще изпълзят през димящите отломки на ядрения Армагедон, готови да продължат да множат своята ДНК. Вероятно след 65 милиона години интелигентните плъхове ще гледат с благодарност назад в миналото към смъртта на човечеството, също както днес ние благодарим на помелия динозаврите астероид.
Въпреки това слуховете за нашето изчезване са необосновани. След индустриалната революция населението на света се разраснало както никога дотогава. През 1700 г. светът е дом на около 700 милиона души. През 1800 г. сме били 950 милиона. През 1900 г. сме увеличили почти два пъти своя брой, достигайки 1,6 милиарда. През 2000 г. сме се учетворили до 6 милиарда. Днес сме почти 7 милиарда.
МОДЕРНИ ВРЕМЕНА
Макар всички ние, представителите на вида Homo sapiens, да сме все по-защитени от прищевките на природата, ние сме и все по-подчинени на повелите на съвременната индустрия и начин на управление. Индустриалната революция поставя началото на дълга поредица от експерименти в областта на социалното инженерство и още повече необмислени промени в ежедневието и начина на мислене. Един от множеството примери за това е замяната на ритъма на традиционното земеделие с еднообразния и неотменен график на производството.
Традиционното земеделие се основава на циклите на природното време и биологичен растеж. Повечето общества в миналото били неспособни да измерват точно времето, а не са се и опитвали да го правят. Всеки вършел своята работа без часовници и разписания, подчинявайки се единствено на движението на слънцето и цикъла на растеж на растенията. Нямало унифициран работен ден и всекидневните дейности се променяли драстично през различните сезони. Хората виждали колко високо в небето е слънцето и загрижено се взирали за знаци, подсказващи приближаването на дъждовния сезон или на времето за прибиране на реколтата, но не знаели колко е часа и дори не ги интересувало особено коя година е точно. Ако заблуден пътешественик във времето беше попаднал в средновековно село и беше запитал първия срещнат „Коя година сме?“, последният вероятно би останал озадачен от този въпрос не по-малко от нелепото облекло на странника.
За разлика от средновековните селяни и обущари, съвременната индустрия не се интересува особено от слънцето и сезоните. Тя въздига в култ точността и еднообразието. Например в средновековните работилници всеки обущар правел цялата обувка — от подметката до катарамата. Затова ако един закъснеел за работа, това не бавело останалите. От друга страна, в съвременните обувни заводи всеки работник контролира машина, която произвежда една отделна част от обувката, която след това бива предавана към следващата машина. Ето защо ако работникът, който контролира машина номер 5, се успи, това ще забави всички останали. За да бъде предотвратено подобно бедствие, всеки трябва да се придържа към прецизно разчетен график. Всеки работник идва на работа по едно и също време. Всички заедно излизат в обедна почивка, независимо дали са гладни, или не. Всички си отиват вкъщи, когато сирената обяви края на смяната, а не когато са завършили стоката, върху която работят.
Индустриалната революция превръща разписанието и поточната линия в модел, по който биват организирани всички човешки дейности. Скоро след като фабриките налагат своята времева структура на човешкото поведение училищата също въвеждат точни графици, последвани от болниците, правителствените служби и бакалниците. Дори там, където няма поточни линии и машини, разписанието се превръща в безспорен господар. Ако смяната във фабриката завършва в 5 следобед, то местната пивница трябва да бъде отворена 2 минути по-късно.