Индустриалната революция е причина за големи промени в човешките общества. Адаптирането към индустриалното време е само една от тях. Други значими примери са урбанизацията, постепенното изчезване на селското население, възходът на индустриалния пролетариат, политическото овластяване на обикновените хора, демократизацията, младежките култури и разпада на патриархалните норми.
Всички те обаче бледнеят пред най-мащабната социална революция, спохождала човечеството в неговата история — разпада на семейството и местните общности, които биват изместени от държавата и пазара. Доколкото ни е известно, от най-ранни времена преди повече от милион години хората живеели в малки, дълбоко свързани общности, повечето от чиито членове били сродници. Когнитивната и земеделската революция не променили това. Те споили семействата и общностите, създавайки племена, градове, царства и империи, но семействата и общностите си останали основна градивна единица на човешкото общество. От своя страна, индустриалната революция успява в рамките на малко повече от две столетия да раздроби тези градивни единици до атоми. Повечето от традиционните функции, изпълнявани доскоро от семействата и общностите, били прехвърлени върху държавата и пазара.
РУХВАНЕТО НА СЕМЕЙСТВОТО И ОБЩНОСТИТЕ
Преди индустриалната революция ежедневието на повечето хора преминава в рамките на три древни структури: нуклеарното семейство, разширеното семейство и локалната общност. (Под „локална общност“ в случая имам предвид група от хора, които се познават добре и които зависят един от друг за своето оцеляване.) Повечето хора работели в рамките на семейството си — в семейното стопанство или работилница, например, или пък в стопанствата и работилниците на своите съседи. Семейството замества също системата на социалните грижи, на здравеопазването, на образованието, на строителството и благоустройството, на профсъюзите, на пенсионното осигуряване, на застраховането, а също радиото, телевизията, вестниците, банките и дори полицията.
Когато човек се разболеел, за него се грижело семейството му. Когато остареел, семейството му помагало, а децата му били негов пенсионен фонд. Когато починел, семейството се грижело за сираците, които оставял след себе си. Ако искал да си построи къща, семейството му осигурявало земя. Ако искал да започне търговия, семейството събирало нужните за това пари. Ако искал да се ожени, семейството му избирало или поне проверяло бъдещия съпруг или съпруга. Ако възникнел конфликт със съседите, семейството било фактор, който можел да наклони везните в нужната посока. Ако обаче болестта била прекалено тежка, за да бъде излекувана в рамките на семейството, търговията изисквала прекалено големи инвестиции или пък съседската вражда прераснела в насилствен конфликт, на помощ идвала локалната общност.
Основавайки се на местните традиции и икономиката на взаимната размяна, общността предлагала помощ, чието действие често се отклонявало драстично от закона на търсенето и предлагането на свободния пазар. В едновремешната средновековна общност, когато съседът е в нужда, аз мога да му помогна да си построи къща или да вардя овцете му, без да очаквам в замяна заплащане. Когато аз съм в нужда, съседът ще върне услугата. В същото време местният властелин би могъл да мобилизира всички селяни да му построят замък, без да плати и стотинка. В замяна ние можем да разчитаме на закрила срещу разбойници и варварски нападения. В живота на селото имало множество сделки, но съвсем малко плащания. Разбира се, имало и пазари, но ролята им била ограничена. Там можело да си купиш редки подправки, дрехи и сечива или да заплатиш за услугите на адвокати и лекари. Въпреки това по-малко от 10% от често използваните продукти и услуги били купувани на пазара. Повечето човешки потребности били задоволявани в рамките на семейството и на общността.