Имало също царства и империи, които изпълнявали важни задачи — водели войни, изграждали пътища и дворци. За тази цел царете налагали данъци и от време на време набирали сред населението войници или строители. Въпреки малобройните изключения от този тип те обикновено не се намесвали в ежедневното съществуване на семействата и локалните общности. Ако искали да се намесят него, повечето царе срещали трудно преодолими трудности. Традиционната земеделска икономика произвежда малко излишъци, с които да бъде изхранвана тълпата от правителствени чиновници, полицаи, социални работници, учители и лекари. Ето защо повечето владетели не изграждали мащабни системи за социално подпомагане, здравни грижи и образование. Те оставяли тези неща в ръцете на семействата и локалните общности. В редките случаи, когато владетелите се опитвали да се намесят съществено в ежедневието на селяните (както се случило например с китайската династия Цин), това било постигано като главите на семействата и старейшините на локалните общности били превръщани в правителствени служители.
Често трудностите, свързани с транспорта и комуникациите, били толкова големи и затруднявали в такава степен намесата в делата на отдалечено живеещите общности, че много царства доброволно се отказвали дори от най-фундаменталните царски прерогативи, каквито са данъчното облагане и монопола над насилието. Османската империя например позволявала семейната вендета да замени правосъдието, вместо да поддържа финансово многочислени имперски полицейски сили. Ако мой братовчед убие някого, братът на жертвата би могъл да убие мен и тази форма на отмъщение е санкционирана от традицията. Султанът в Истанбул и дори провинциалният паша не се месел в тези въпроси, поне докато насилието оставало в приемливи рамки.
В китайската империя при династията Мин (1368-1644) населението било организирано според системата баодзя. Десет семейства съставлявали една дзя, а десет джя — едно бао. Когато член на дадено бао извършел престъпление, други членове на същото бао можело да бъдат наказани вместо него и в частност това се отнасяло за старейшините на това бао. Данъците също били налагани на самото бао и отговорност на неговите старейшини, а не на правителствените служители, било да оценят положението на всяко семейство и да определят дължимия данък. От гледна точка на империята тази система имала огромни предимства. Вместо да се плаща на хиляди данъчни служители и бирници, които да контролират приходите и разходите на всяко семейство, това било оставено на старейшините на общността. Те знаели какво е имуществото на всеки селянин и обикновено можели да гарантират заплащането на данъците без намесата на имперската армия.
Много царства и империи в действителност не били нищо повече от организации за рекет в огромен мащаб. Царят бил нещо като capo di tutti capi, който събирал приходите и в замяна гарантирал, че съседните престъпни синдикати и местните дребни риби няма да навредят на онези, които се намирали под неговата закрила. Той не правел нищо повече от това.
Животът в лоното на семейството бил далече от съвършенството. Семействата и общностите потискали своите членове с не по-малка жестокост от съвременните държави и силите на пазара, а вътрешната им динамика често била наситена с напрежение и насилие. Въпреки това хората нямали друг избор, освен да приемат фактите. През 1750 г. човек, който е загубил своето семейство и се е откъснал от общността си, не би могъл да оцелее. Той няма да има работа, образование и подкрепа във времена, изпълнени с болести и страдания. Няма да има кой да му заеме пари или да го защити — тогава не е имало полиция, социални работници или задължително обществено образование. За да оцелее, той трябва да си намери алтернативно семейство и общност. Момчетата и момичетата, които бягали от вкъщи, можели да разчитат най-много да станат прислужници на заможно семейство. В най-лошия случай ги чакала армията или публичния дом.
През последните две столетия това се променило напълно. Индустриалната революция осигурила на пазара непозната дотогава мощ, на правителството — нови средства за комуникация и транспорт, заедно с армия от чиновници, учители, полицаи и социални работници. Първоначално пазарът и държавата срещнали съпротива от страна на традиционните семейства и общности, които не били възхитени от опитите за външна намеса в живота им. Родителите и старейшините с неохота оставяли младежите да бъдат индоктринирани от националистическата образователна система, да постъпват в армията и да се превърнат в лишен от корени градски пролетариат.