С времето държавата и пазарът използвали нарастващата си сила, за да отслабят традиционните връзки в семейството и общността. Държавата изпратила полицаи, които да прекратят семейните вендети, заменяйки ги със съдебни присъди. Пазарът пуснал дългите си пипала навсякъде, разрушавайки древните семейни традиции, които били заменени с изменчивите комерсиални моди. Това обаче не било достатъчно. За да се лишат семейството и общността от тяхната мощ, била нужна помощта на пета колона.
Държавата и пазарът предложили на хората сделка, която те трудно можели да откажат. „Станете отделни личности — им казали те. — Женете се за когото поискате, без да искате разрешение от родителите си. Изберете си каквато работа ви харесва, дори и старейшините на общността да се мръщят. Живейте както си искате, дори и да не успявате всяка седмица да се включите в семейната вечеря. Вече не зависите от семейството и родната общност. Вместо тях ние, държавата и пазарът, ще се погрижим за вас. Ще ви осигурим храна, подслон, образование, здравеопазване, социални грижи и заетост. Ще ви дадем пенсия, застраховки и защита.“
Романтичната литература често представя отделния индивид като борец срещу държавата и пазара. Нищо не би могло да бъде по-далече от истината. Държавата и пазарът са майката и бащата на отделния индивид и той може да оцелее единствено благодарение на тях. Пазарът ни осигурява работа, застраховки и пенсии. Ако искаме да усвоим някаква професия, държавните училища са готови да ни обучат. Ако искаме да започнем бизнес, банката ще ни заеме пари. Ако искаме да си построим къща, строителната компания ще я построи, а банката ще ни осигури ипотека, в някои случаи субсидирана и застрахована от държавата. Ако избухне насилие, полицията ще ни защити. Ако се разболеем за няколко дни, здравно-осигурителната система ще се погрижи за нас. Ако боледуваме няколко месеца, социалните служби ще се намесят. Ако имаме нужда от постоянни грижи, можем да си наемем медицинска сестра, обикновено непозната, родена в другия край на света, която е готова да се грижи за нас с такава отдаденост, каквато вече не очакваме от собствените си деца. Ако нямаме пари за това, можем да прекараме остатъка от живота си в старчески дом. Данъчните служби се отнасят към нас като към индивиди и не очакват да плащаме данъка на съседите. Съдът ни разглежда по същия начин и никога не ни наказва за престъпления, извършени от нашите братовчеди.
Не само зрелите мъже, но също жените и децата са признати за индивиди. През по-голямата част от историята жените са разглеждани като собственост на семейството или общността. От друга страна, съвременните държави ги третират като равноправни индивиди, радващи се на икономически и юридически права независимо от семейството или общността. Те могат да имат собствени банкови сметки, да решават за кого да се омъжат и дори да се разведат или да живеят сами.
Освобождението на индивида си има цена. Днес мнозина оплакват загубата на здравите семейни и общностни връзки и се чувстват отчуждени и застрашени от проникването на безличната държава и пазара в живота ни. Държавата и пазара, съставени от взаимно отчуждени индивиди, е в състояние да се намесва в живота ни много по-лесно, отколкото ако са съставени от здрави семейства и сплотени общности. След като съседите, живеещи в многоетажна сграда, не могат да постигнат съгласие колко да плащат на портиера, как да очакваме заедно да се противопоставят на държавата?
Договорът между държавите, пазарите и индивидите е крехък. Държавата и пазарът не са на едно мнение относно своите права и задължения, а индивидите се оплакват, че те заедно изискват прекалено много и предлагат прекалено малко в замяна. В много случаи хората биват експлоатирани от пазара, а държавата използва своята армия, полиция и бюрокрация да ги преследва, вместо да ги защитава. И все пак е удивително, че този договор изобщо е сключен, колкото и да е несъвършен. Той отменя социални обвързаности, просъществували безчет поколения. Милиони години на еволюция са ни оформили така, че да живеем и мислим като членове на общности. В рамките на едва две столетия се превърнахме във взаимно отчуждени индивиди. Нищо не свидетелства по-убедително за огромната мощ на културата.
Нуклеарното семейство не е изчезнало напълно от съвременния пейзаж. Когато държавата и пазара отнемат от него повечето от икономическите и политическите му функции, те оставят непокътната неговата емоционална функция. Съвременното семейство все още трябва да задоволява съкровени потребности, които държавата и пазарът (до този момент) не могат да задоволят. Дори и тук обаче семейството търпи външна намеса. Пазарът оформя във все по-голяма степен начина, по който хората водят своя романтичен и сексуален живот. Докато традиционно семейството е било основен сватовник, днес пазарът формира нашите романтични и сексуални предпочитания и след това предлага услугите си да ги задоволи — разбира се, срещу тлъст хонорар. Преди младоженецът и младоженката се срещали в семейната всекидневна, където парите от зестрата преминавали от ръцете на единия баща в ръцете на другия. Днес ухажването се случва в барове и кафенета, а парите преминават от ръцете на влюбените в тези на сервитьорите. Все повече пари потъват в банковите сметки на модни дизайнери, фитнес инструктори, диетолози, козметици и пластични хирурзи, които ни помагат да пристигнем в кафенето във вид, който максимално се доближава до наложения от пазара идеал за красота.