Държавата също наблюдава все по-внимателно семейните отношения, най-вече тези между родители и деца. Родителите са длъжни да изпращат децата си в контролирани от държавата училища. Правата на онези от тях, които упражняват насилие над децата си или злоупотребяват с тях, биват ограничавани. При нужда държавата дори може да вкара родителите в затвора или да прехвърли децата им в приемни семейства. До неотдавна самата идея, че държавата може да попречи на родителите да бият и унижават децата си, била отхвърляна незабавно като нелепа и неосъществима. В повечето общества родителският авторитет бил свещен. Зачитането и подчинението спрямо родителите били сред най-строго зачитаните ценности и родителите можели да правят каквото желаят, включително да убият новородените си деца, да ги продават в робство или да омъжат дъщерите си за два пъти по-стари от тях мъже. Днес родителският авторитет е в отстъпление по всички фронтове. Младежите са все по-освободени от принудата да се подчиняват на родителите си, макар родителите да биват обвинявани за всичко, което не е наред в живота на децата им. Мама и Тате имат същия шанс да бъдат оправдани пред фройдисткия съд, колкото обвиняемите в показен сталинистки процес.
ВЪОБРАЗЕНИТЕ ОБЩНОСТИ
Също като нуклеарното семейство и общността не може да напусне нашия свят, без да бъде открит неин емоционален заместител. Държавата и пазарът днес задоволяват по-голямата част от материалните нужди, които преди са удовлетворявали общностите, но сега те трябва да намерят заместител и на племенните връзки.
Държавата и пазарът правят това, като създават „въображаеми общности“, обединяващи милиони непознати, които обслужват национални и търговски интереси. Въобразената общност е общност от хора, които не се познават, но си въобразяват, че се познават. Този тип общности не са съвременно изобретение. Царствата, империите и църквите са функционирали в продължение на хилядолетия като въобразени общности. В Древен Китай десетки милиони хора се възприемали като членове на едно семейство, чийто баща бил императорът. През Средновековието милиони вярващи мюсюлмани си въобразявали, че са братя и сестри в голямата общност на исляма. Въпреки това през по-голямата част от историята тези въобразени общности свирели втора цигулка, пригласяйки на общностите, съставени от няколко десетки души, познаващи се добре един друг. Тъкмо те задоволявали емоционалните потребности на своите членове и имали решаваща роля за тяхното оцеляване и благосъстояние. През последните две столетия тези традиционни общности се разпадат, поради което се налага въобразените общности да запълват създалия се емоционален вакуум.
Двата най-важни примера за възхода на тези въобразени общности са нацията и консуматорското племе. Нацията е въобразената общност на държавата. Консуматорското племе е въобразената общност на пазара. И двете са въобразени общности, тъй като е невъзможно всички потребители или всички граждани на една държава да се познават взаимно по начина, по който са се познавали селяните в миналото. Нито един германец не познава лично останалите 80 милиона членове на германската нация или останалите 500 милиона потребители, съставляващи европейския обединен пазар (създаден от Европейската общност, еволюирала впоследствие до Европейски съюз).
Консумеризмът и национализмът полагат изключителни усилия да ни накарат да си въобразяваме, че милиони непознати принадлежат към една общност, че споделят общо минало, общи интереси и общо бъдеще. Това не е лъжа, но все пак е въображаемо. Също като парите компаниите с ограничена отговорност и човешките права, нациите и консуматорските племена са интерсубективни реалности. Те съществуват единствено в колективното ни въображение, но въпреки това мощта им е неизмерима. Докато милиони германци вярват в съществуването на германската нация, изпитват вълнение при вида на нейните национални символи, предават на поколенията нейните национални митове и са готови да жертват парите, времето и собственото си тяло за германската нация, Германия ще си остане една от най-големите сили в света.