Нацията прави всичко възможно да прикрие своята въображаема същност. Повечето нации претендират, че са естествени и отколешни, създадени в далечното минало чрез смесване на почвата на родината с кръвта на народа. Това обаче обикновено е преувеличено. Нации са съществували и в далечното минало, но значението им било далеч по-малко отколкото днес, тъй като и значението на държавата било много по-малко. Жителят на средновековния Нюрнберг може и да чувствал своята преданост към германската нация, но бил далеч по-лоялен към своето семейство и своята общност, които задоволявали повечето от неговите потребности. Освен това каквото и значение да са имали древните нации, малка част от тях са оцелели до наши дни. Повечето съществуващи нации са еволюирали след началото на индустриалната революция.
Средният изток осигурява изобилие от примери за това. Сирийската, ливанската, йорданската и иракската нация са продукт на произволните граници, начертани през пустинните пясъци от френски и британски дипломати, които не зачитали нито местната история, нито географията и икономиката. През 1918 г. тези дипломати решили, че жителите на Кюрдистан, Багдад и Басра вече ще бъдат „иракчани“. Французите са онези, които са определили кой ще бъде сириец и кой ливанец. Саддам Хюсеин и Хафез ас Асад направиха всичко възможно да развият и вкоренят произведените от англичани и французи национални идентичности на управляваните от тях държави, но бомбастичните им речи, прославящи древната иракска и сирийска нация, кънтяха на кухо.
Излишно е да добавяме, че една нация не може да се направи от нищото. Онези, които опитвали да изградят Ирак и Сирия, са използвали реален исторически, географски и културен строителен материал, формиран преди столетия и хилядолетия. Саддам Хюсеин си присвоява наследството на халифата на Абасидите и на Вавилонската империя и дори нарича едно от елитните си бронетанкови формирования дивизия „Хамурапи“. Това обаче не осигурява на иракската нация древна история. Ако опека торта, използвайки брашно, олио и захар, които са престояли две години в килера ми, това няма да означава, че и тортата е на две години.
През последните две десетилетия националните общности постепенно са изтласквани от племената на потребителите, чиито членове също не се познават взаимно, но споделят едни и същи консуматорски навици и интереси, поради което се преживяват като част от едно племе и се самоопределят като такива. Това звучи странно, но примери отново не липсват. Феновете на Мадона например съставляват отделно консуматорско племе и се самоопределят основно чрез това, което купуват. Те купуват билети за концерти на Мадона, дискове, плакати, тениски и рингтонове и това определя тяхната идентичност. Феновете на Манчестър Юнайтед, вегетарианците и природозащитниците са примери от същия тип. Те също се определят преди всичко от това, което потребяват. Това е опорният камък на тяхната идентичност. Германски вегетарианец например е много вероятно да избере да се ожени за френска вегетарианка, вместо за германка, консумираща месо.
ВЕЧЕН ДВИГАТЕЛ
Революциите през последните две столетия са така бързи и толкова радикални, че променят основните характеристики на социалния ред. Традиционно социалният ред е устойчив. Всъщност самата дума „ред“ означава стабилност и непрекъснатост. Резките социални промени са изключение, а повечето социални трансформации са резултат от натрупване на множество малки промени. Хората често си мислят, че социалната структура е вечна и неизменна. Семействата и общностите може и да са се борели да променят мястото си в тази структура, но самата идея, че могат да променят самата структура, им била чужда. Затова се опитвали да се примирят със статуквото, казвайки си, че „нещата са такива, каквито са, и винаги ще бъдат такива“.
През последните две столетия темпото на промените се ускорява до такава степен, че социалният ред придобива динамичен и податлив характер. Днес той е в състояние на неспирна промяна. Говорим ли за революции в ново време, обикновено се сещаме за тези от 1789 г. (френската), 1848 г. (либералната) и 1917 г. (руската). Факт е обаче, че в наши дни всяка година е революционна. Днес дори трийсетина годишен човек може да разказва на съмняващите се тийнейджъри: „Когато бях млад, светът беше съвсем различен.“ Интернет например навлиза в широка употреба в началото на 90-те години, т.е. едва преди 20 години. Днес не можем да си представим света без него.