Затова всеки опит да дефинираме характеристиките на днешното общество напомня за стремежа да определим цветовете на хамелеона. Единствената неизменна характеристика е неспирната изменчивост. Хората са свикнали с това и повечето от нас разглеждат социалния ред като нещо гъвкаво, което можем да уредим и усъвършенстваме според желанията си. Основната цел на древните владетели била да укрепят традиционния ред или дори да възстановят отминалата златна епоха. През последните два века за политиците стана типично да обещават, че ще разрушат стария свят и ще изградят по-добър на негово място. Дори най-консервативните политически партии се кълнат единствено да запазят нещата такива, каквито са. Всички обещават социални реформи, реформи в образованието, икономически реформи — при това често обещанията се спазват.
Точно както геолозите очакват тектонските движения да доведат до земетресения и вулканични изригвания, така и ние можем да очакваме, че драстичните социални промени ще доведат до кървави изблици на насилие. Политическата история на XIX и XX в. често бива разказвана като поредица от носещи смърт войни, изтребления и революции. Според това разбиране също както детето с нови обувки скача от локва в локва, така и историята прескача от едно кръвопролитие в друго — от Първата световна война към Втората световна война, а после към Студената война; от арменския геноцид към еврейския геноцид, а после към геноцида в Руанда; от Робеспиер към Ленин и Хитлер.
В това има известна доза истина, но така добре познатият списък с бедствия е донякъде заблуждаващ. Ние се фокусираме прекалено върху локвите, забравяйки сухата земя около тях. Епохата на късната модерност е свидетел не само на безпрецедентни нива на насилие и жестокост, но също и на мир и спокойствие. Чарлс Дикенс пише за Френската революция, че тя е „Най-хубавото и най-лошото време“. Това може да се окаже вярно не само за Френската революция, а и за цялата епоха, на която тя е вестител.
Това се отнася с особена сила за седемте десетилетия, изминали от края на Втората световна война. През този период човечеството за пръв път се изправя пред възможността за пълно самоунищожение и преминава през голям брой войни и геноциди. Въпреки това тези десетилетия са несъмнено най-мирната ера в човешката история. Това е удивително, тъй като през тези десетилетия се наблюдават повече икономически, социални и политически промени, отколкото в предишните периоди. Тектонските плочи на историята се движат с бясна скорост, но вулканите остават безмълвни. Новият еластичен социален ред изглежда способен да овладее и дори да провокира радикални структурни промени, без да предизвика насилие. (За детайлен обзор на нетипичната за човека миролюбивост, проявяваща се през последните няколко десетилетия, вж. Steven Pinker, The Better Angels of Our Nature: Why Violence Has Declined (New York: Viking, 2011) [На български: Пинкър, Ст., 2015, „По-добрите ангели на нашата природа. Защо насилието е намаляло“, София, изд. „Изток-Запад“, прев. Елена Филипова]; Joshua S. Goldstein, Winning the War on War: The Decline of Armed Conflict Worldwide (New York: Dutton, 2011); Gat, War in Human Civilisation.)
МИР В НАШЕТО ВРЕМЕ
Повечето хора не осъзнават колко мирни са времената, в които живеем. Нито един от нас не е бил жив преди хиляда години, така че е лесно да забравим с колко много насилие е бил изпълнен светът. Колкото по-редки са войните, толкова повече привличат вниманието ни. Повече хора сред нас мислят за войните, бушуващи днес в Афганистан и Ирак, отколкото за мира, на който се радват хората в Бразилия или в Индия.
Още по-важно е това, че за нас е по-лесно да осъзнаем страданията на отделните хора, отколкото на цели народи. От друга страна, за да разберем макроисторическите процеси, трябва да отчитаме мащабните статистики, а не личните преживявания. През 2000 г. войни са причинили смъртта на 310 000 души, а престъпността е отнела живота на още 520 000 души. Всеки от тях е един свят, изличен от лицето на земята или едно почернено семейство. От друга страна, от гледна точка на макростатистиката това са едва 1,5% от починалите през 2000 г.
През същата тази година 1,26 милиона души са загинали при пътни инциденти (2,25% от общата смъртност), а 815 000 души са се самоубили (1,45% от общата смъртност). (‘World Report on Violence and Health: Summary, Geneva 2002’, World Health Organisation, посетено на 10 декември 2010 г., http://www.who.int/whr/2001/en/whr01_annex_en.pdf . За нивото на смъртност в предходните епохи, вж. Lawrence Н. Keeley, War before Civilisation: The Myth on the Peaceful Savage (New York: Oxford University Press, 1996).)