В Африка ситуацията не е чак толкова розова. Дори и там обаче повечето въоръжени конфликти са граждански войни и преврати. След като африканските държави придобиват своята независимост през 60-те и 70-те години на XX в. малко са онези от тях, които са провеждали завоевателни кампании срещу свои съседи.
В миналото също е имало периоди на относително спокойствие, например в Европа между 1871 и 1914 г., но те винаги са свършвали зле. Този път е различно. Причината за това е, че истинският мир не е просто отсъствие на война, това е нейната неприемливост. В света никога досега не е имало истински мир. В периода 1871-1914 г. войната в Европа си остава вероятна възможност, а нейното очакване доминира в мисленето на армейските командири, политиците и обикновените граждани. Това лошо предчувствие си остава валидно за всички други мирни периоди в историята. Неотменимият закон на международната политика гласи: „За всеки две съседни държави съществува правдоподобен сценарий, според който до една година между тях може да избухне война.“ Законът на джунглата е в сила както за Европа от края на XIX в., така и за средновековна Европа, Древен Китай и класическа Гърция. Макар Спарта и Атина да не воюват през 450 г.пр.Хр., съществува правдоподобен сценарий, според който между тях би могла да избухне война през 449 г.пр.Хр.
Днес човечеството най-после се е избавило от закона на джунглата. Най-после има истински мир, а не просто отсъствие на война. За повечето държави не съществува правдоподобен сценарий, според който между тях може да избухне пълнокръвен военен конфликт в рамките на една година. Каква би могла да бъде причината догодина да избухне война между Германия и Франция? Или между Китай и Япония? Или между Бразилия и Аржентина? Може и да има незначителни погранични сблъсъци, но само истински апокалиптичен сценарий може да доведе до конвенционална война между въпросните държави през 2014 г. и аржентинските бронирани дивизии да се окажат в околностите на Рио де Жанейро, докато бразилските бомбардировачи сравняват със земята предградията на Буенос Айрес. Догодина такива войни биха могли и да избухнат между някои държави, например между Израел и Сирия, Етиопия и Еритрея или САЩ и Иран, но това биха били изключения, които потвърждават правилото.
Разбира се, в бъдеще ситуацията би могла и да се промени и ретроспективно погледнато начинът, по който възприемаме света днес, да се окаже изключително наивен. Въпреки това от историческа гледна точка дори тази наивност е удивителна. Никога преди мирът не е бил така вездесъщ, че хората дори да не могат да си представят да избухне война.
Учените са се опитали да обяснят това щастливо стечение на обстоятелствата, излагайки теориите си в повече книги и статии, отколкото бихте искали да прочетете сами, определяйки действието на няколко фактора. Първо и преди всичко, цената на войната се е покачила драстично. Нобеловата награда за мир, заедно с всички останали награди от този тип би трябвало да бъдат връчени на Робърт Опенхаймер и останалите създатели на атомната бомба. Ядрените оръжия превърнаха войната между суперсилите в колективно самоубийство, поради което днес не може да се говори за световно господство чрез силата на оръжието.
Второ, успоредно с повишаването на цената на войната намаляват възможните облаги от нея. През по-голямата част от историята една държава би могла да се обогати, като ограби и присъедини към територията си земите на друга държава. По-голямата част от богатството се състояло в обработваеми земи, добитък, роби и злато, затова грабежът и окупацията били лесни. Днес богатството се състои основно от човешки капитал, технологични познания и комплексни социоикономически структури като банките. Всички тези неща е трудно да бъдат пренесени от едно място на друго или дори да бъдат присвоени.
Вземете например Калифорния. Нейното богатство е натрупано първоначално благодарение на златните мини. Днес то се гради на силиций и целулоид, благодарение на Силициевата долина и Холивуд. Какво би се случило, ако китайската армия нахлуе в Калифорния, стовари милион войници на плажовете на Сан Франциско и щурмува вътрешността на щата? Едва ли ще спечели нещо особено. В Силициевата долина няма силициеви мини. Богатството на Калифорния се генерира от умовете на инженерите на „Гугъл“ и холивудските сценаристи, режисьори и майстори на специалните ефекти, които ще бъдат сред първите, които ще отлетят в другата част на света, например в Бангалор или Мумбай, много преди китайските танкове да преминат с грохот по Сънсет булевард. Не е случайно, че малобройните пълнокръвни международни войни, които все още се водят днес по света, от рода на иракската инвазия на Кувейт, се случват на места, където богатството има старомодни материални измерители. Кувейтските шейхове може и да отлетят надалече, но не могат да вземат със себе си нефтените кладенци.