Докато войната става все по-малко доходоносна, мирът е по-рентабилен от всякога. В традиционните земеделски икономики търговията на далечни разстояния и чуждестранните инвестиции играят второстепенна роля. Съответно мирът не носи кой знае какви печалби, като изключим спестяването на свързаните с войната разходи. Ако, да кажем, през 1400 г. Англия и Франция не били във война, това означавало, че французите не трябва да плащат извънредни данъци и да търпят унищожителните английски нахлувания, но иначе това не се отразявало върху джобовете на всеки от тях. При съвременните капиталистически икономики външната търговия и инвестициите имат решаващо значение, поради което мирът носи осезаеми дивиденти. Докато Китай и САЩ поддържат мирни отношения, китайците ще печелят, изнасяйки стоки в САЩ, търгувайки акции на Уолстрийт и възползвайки се от американските инвестиции.
Не на последно място, в глобалната политическа култура се наблюдават дълбоки трансформации. Много елити в историята — хунските вождове, викингските аристократи и ацтекските жреци например разглеждали войната като ценност сама по себе си. За други тя била неизбежно зло, от което е най-добре да се възползваш в максимална степен. Ние живеем през първия период в историята, когато елитът е миролюбив — политиците, бизнесмените, интелектуалците и хората на изкуството наистина виждат войната като зло, което може да бъде избегнато. (В миналото също е имало пацифисти, например ранните християни, но в редките случаи, когато те добивали достатъчно власт, бързо забравяли за повелята „да обърнат и другата буза“.)
Между изброените четири фактора е налице цикъл с положителна обратна връзка. Заплахата от ядрена гибел благоприятства пацифизма; когато пацифизмът разширява влиянието си, войните спират и търговията процъфтява, а тя на свой ред увеличава както ползите от мира, така и цената на войната. С времето този цикъл създава допълнителни препятствия за войната, които в крайна сметка могат да се окажат решаващи. Затягащата се мрежа на международните връзки подкопава независимостта на повечето държави, с което намалява вероятността някоя от тях да отвори кутията на Пандора. Повечето държави вече не участват във военни конфликти по простата причина, че не са независими. Макар жителите на Израел, Италия, Мексико или Тайланд да живеят с илюзията, че са граждани на независими държави, техните правителства не могат да провеждат самостоятелна икономическа или външна политика и в резултат вече са неспособни да започнат или провеждат самостоятелно пълнокръвна война. Както стана дума в единайсета глава, свидетели сме на формирането на глобална империя. И тя като предишните налага мир в своите граници. И тъй като тези граници се разпростират навсякъде, Световната империя по същество налага световен мир.
Нима съвременната епоха е време на безсмислено изтребление, война и потисничество, както свидетелстват окопите на Първата световна война, ядрената гъба над Хирошима и жаждата за кръв на Сталин и Хитлер? Или пък това е епоха на мир, както свидетелстват окопите, които никога не са пресичали Южна Америка, ядрените гъби, които не са изникнали над Москва и Ню Йорк, или кротостта, която излъчват лицата на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг?
Отговорът зависи от това кога задаваме този въпрос. Отрезвяващо е да осъзнаем в каква степен гледната ни точка към миналото зависи от събитията от последните няколко години. Ако тази глава беше писана през 1945 или 1962 г., вероятно тя щеше да рисува далеч по-печална картина. Тъй като обаче е писана през 2012 г., тя излъчва повече жизнерадост.