За да задоволим както оптимистите, така и песимистите, можем да обобщим, че се намираме на прага между рая и ада, сновейки нервно между портите на единия и предверието на другия. Историята все още не е решила какъв ще е краят и поредица от случайности могат да ни тласнат във всяка от двете посоки.
ГЛАВА 19
И ЗАЖИВЕЛИ ЩАСТЛИВО
Последните 500 години са свидетели на поредица от забележителни революции. Земята се превърна в една обща екологическа и историческа сфера. Икономиката се развиваше експоненциално и днес човечеството се радва на приказни богатства. Научната и индустриалната революция ни осигуриха свръхчовешки възможности и практически неограничен източник на енергия. Социалният ред беше трансформиран из основи, както и политиката, ежедневието и начинът ни на мислене.
Нима обаче сме по-щастливи? Дали богатството, което човечеството натрупа през последните пет столетия, ни донесе едно новоизнамерено задоволство? Дали откриването на неизчерпаеми енергийни източници е нашият път към блаженството? Обръщайки поглед назад, нима седемдесетте бурни хилядолетия след когнитивната революция са направили света едно по-добро място за живот? Дали покойният Нийл Армстронг, чиито стъпки все така си стоят по безветрената Луна, е бил по-щастлив от безименния ловец събирач, който преди 30 000 години е оставил отпечатък от ръката си върху стените на пещерата Шове? Ако не, какъв е смисълът да въвеждаме земеделието, да създаваме градове, писменост, да сечем монети, да полагаме основите на империи, да развиваме науката и индустрията?
Историците рядко си задават такива въпроси. Те не се питат дали жителите на Урук и Вавилон са били по-щастливи от своите предшественици, прехранвали се със събирачество, или дали възходът на исляма е донесъл повече радости в живота на египтяните, или дали рухването на европейските колониални империи в Африка е повлияло положително на начина, по който се чувстват жителите на континента. Но това са най-важните въпроси, чийто отговор можем да очакваме от историята. Повечето днешни идеологии и политически програми се основават на мъгляви идеи относно истинския извор на човешкото щастие. Националистите вярват, че политическото самоопределение има решаващо значение за щастието на хората. Комунистите постулират, че всеки ще бъде безкрайно блажен, щом бъде установена диктатура на пролетариата. Капиталистите твърдят, че единствено свободният пазар може да гарантира най-голямо щастие за най-много хора, генерирайки икономически растеж и изобилие от материални блага и същевременно учейки хората да бъдат предприемчиви и уверени в собствените си възможности.
Какво би се случило, ако задълбочени научни изследвания опровергаят тези хипотези? Ако икономическият растеж и увереността в собствените възможности не правят хората по-щастливи, каква е ползата от капитализма? Какво би станало, ако се окаже, че поданиците на големи империи като цяло са по-щастливи от гражданите на независими национални държави и например алжирците са били по-щастливи под френско управление, отколкото в своя собствена държава? Какво би показало това относно процеса на деколонизация и относно ползата от националното самоопределение?
Това са хипотетични възможности, защото до този момент историците са избягвали да поставят тези въпроси, камо ли да им отговарят. Изследвали са историята на практически всичко — политиката, обществото, икономиката, пола, болестите, сексуалността, храната, облеклото, но рядко са се спирали, за да помислят как всичко това влияе на човешкото щастие.
Макар малцина да са изследвали щастието в дългосрочен исторически план, почти всеки учен или обикновен човек има някакво макар и неясно разбиране по въпроса. Според стандартното виждане възможностите на хората са ставали все повече в хода на историята. И тъй като обикновено възможностите се използват за облекчаване на страданията и осъществяване на стремежите, то следва, че би трябвало да сме по-щастливи от своите средновековни предшественици, а те би трябвало да са по-щастливи от ловците събирачи от каменната епоха.
От друга страна, това прогресивистко разбиране е неубедително. Както вече видяхме, новите склонности, типове поведение и умения не винаги правят живота ни по-добър. Когато хората се научават да отглеждат растения по време на земеделската революция, тяхната колективна способност да се справят с предизвикателствата на околната среда нараства, но участта на много отделни хора става далеч по-тежка. Земеделците трябва да работят повече от събирачите, за да си набавят не толкова разнообразна и полезна храна, а на всичкото отгоре били по-уязвими за болести и експлоатация. По сходен начин разгръщането на европейските империи увеличава драстично колективните възможности на човечеството, като допринася за циркулацията на идеи, технологии и земеделски култури, успоредно с което разкрива нов търговски потенциал. Това обаче едва ли е било особено хубаво за милионите африканци, индианци и австралийски аборигени. Съзнавайки доказаната склонност на хората да злоупотребяват със своята сила, изглежда наивно да вярваме, че колкото повече власт придобиваме, толкова по-щастливи ще бъдем.