ИЗМЕРВАНЕ НА ЩАСТИЕТО
До този момент обсъждахме щастието, сякаш то е продукт на материални фактори от рода на здравето, храненето и богатството. Според тази гледна точка ако хората са по-богати и по-здрави, те са и по-щастливи. Дали обаче това наистина е така? Философи, свещеници и поети са си блъскали главите върху въпроса за същността на щастието в продължение на хилядолетия и са стигнали до извода, че социалните, етическите и духовните фактори имат толкова голямо значение, колкото и материалните условия. Вероятно хората в днешните благоденстващи общества страдат от отчуждеността и безсмислието въпреки материалния си просперитет. А може би не толкова заможните ни предци са намирали удовлетворение в общността, религията и връзката си с природата.
През последните десетилетия психолозите и биолозите поеха щафетата в изследването на онова, което прави хората наистина щастливи. Дали това са парите, семейството, генетични фактори или може би добродетелите? Първо трябва да определим онова, което подлежи на измерване. Общоприетата дефиниция за щастие е „субективно преживявано благополучие“. Според това разбиране щастието е нещо, което чувстваме вътре в себе си, усещане за моментно удоволствие или трайно удовлетворение от начина ни на живот. Но как да го измерим отвън? Вероятно бихме могли да попитаме хората как се чувстват. Тогава психолозите и биолозите, които се стремят да оценят колко щастливи се чувстват хората, би трябвало да им дават въпросници и след като ги получат попълнени, да изчислят резултатите.
Един типичен въпросник, целящ да оцени субективно преживяваното благополучие, би предложил на интервюираните скала от 0 до 10, по която да измерят съгласието си с твърдения като „Чувствам се удовлетворен от това, което съм“, „Мисля, че си струва да живея живота си“, „Оптимист съм по отношение на бъдещето“ и „Животът е хубав“. След това изследователят ще сумира числата и така ще изчисли общото ниво на субективно благополучие на интервюирания.
Такива въпросници се използват, за да се намерят корелации между щастието и обективни фактори. Едно изследване например сравнява 1000 души, печелещи по 100 000 долара годишно, с 1000 души, печелещи по 50 000 долара. Ако изследването покаже, че първата група демонстрира средно ниво на субективно благополучие 8,7, а втората — едва 7,3, то изследователят има основания да стигне до извода, че е налице положителна корелация между богатство и субективно благополучие. По-простичко казано, парите ни правят щастливи. Същият метод може да се използва, за да определим дали хората, които живеят в демократични държави са по-щастливи от тези, които живеят в диктатури, и дали женените са по-щастливи от неженените, разведените и овдовелите.
Това осигурява на историците, които могат да изследват богатството, политическата свобода и нивото на разводите в миналото, основа за съпоставка с днешния ден. Ако хората се чувстват по-щастливи при демокрация, а женените са по-щастливи от разведените, то историкът има основания да твърди, че процесът на демократизация през последните няколко десетилетия е допринесъл за всеобщото щастие на човечеството, докато повишаването на дела на разводите свидетелства за противоположна тенденция.
Този начин на мислене не е лишен от недостатъци, но преди да забодем пръст в някои от пробойните му, струва си да разгледаме резултатите, които той ни осигурява.
Един интересен извод е, че парите наистина ни правят по-щастливи. Това обаче е вярно само в определена степен, отвъд която те нямат кой знае каква роля. За хората в дъното на икономическата стълбица повече пари означават повече щастие. Ако сте самотна майка в Америка, която изкарва 12 000 долара годишно като чистачка, и изведнъж спечелите 500 000 от лотарията, вероятно субективното ви благополучие ще се увеличи рязко и трайно. Ще можете да храните и обличате децата си, без да затъвате в нови и нови дългове. От друга страна, ако сте изпълнителен директор, който изкарва 250 000 долара годишно, и спечелите 1 000 000 от лотарията или пък бордът на управляваната от вас компания изведнъж реши да ви удвои заплатата, вероятно ще изпитвате по-високо ниво на удовлетвореност само няколко седмици. Според емпиричните данни почти сигурно това няма да има кой знае какво значение за това как се чувствате за по-дълъг период от време. Ще си купите по-шикозна кола, ще се преместите в разкошна къща и ще свикнете да пиете „Шато Петрюс“ вместо калифорнийско каберне, но всичко това скоро ще стане обичайно и ще спре да ви прави впечатление.