Друго интересно откритие е, че болестите намаляват щастието в краткосрочен план, но са източник на трайни страдания само ако състоянието на болния непрекъснато се влошава или болестта е свързана с непрекъсната и изтощителна болка. Диагностицираните с хронични заболявания като диабет обикновено се чувстват потиснати за известно време, но ако състоянието им не се влошава, те се приспособяват към новите условия и оценяват щастието си по същия начин като здравите хора. Представете си, че Луси и Люк са двама близнаци от средната класа, които се включват в изследване на субективното благополучие. На връщане от психологическата лаборатория колата на Луси е ударена от автобус, част от ребрата й са счупени, а един от краката й остава трайно увреден. Докато спасителите разрязват колата, за да я извадят, телефонът й звънва. Обажда се Люк, който крещи в слушалката, че е спечелил джакпот от лотарията — 10 000 000 долара. Две години по-късно тя куцука, а той е много по-богат отпреди. Когато психолозите проведат втория етап на изследването обаче, двамата вероятно ще дадат същите отговори като сутринта на онзи съдбовен ден.
Семейството и общността изглежда имат по-голямо значение за щастието в сравнение с парите и здравето. Хората със здрави семейства, които живеят в сплотени общности, предлагащи им подкрепа, са много по-щастливи от хората, чиито семейства са дисфункционални и които не са намерили (или дори не са търсили) общност, от която да бъдат част. Бракът е изключително важен. Множество изследвания показват, че има изключително тясна корелация между добрия брак и високото ниво на субективно благополучие, а също между лошия брак и нещастието. Тя е в сила независимо от икономическите условия и телесното състояние. Безпаричен инвалид с любяща съпруга и вярно семейство, който е част от оказваща му подкрепа общност, може да се чувства далеч по-добре от отчужден милиардер, при условие че бедността му не е крайно тежка, а заболяването му не се влошава и не е свързано с много силни болки.
Това показва, че е възможно изключителното подобряване на материалните условия през последните два века да се уравновесява от разпада на семейството и общностите. Ако е така, то средният човек в наши дни може и да не е по-щастлив от онзи, живял през 1800 г. Дори свободата, която ценим така високо, може да не допринася чак толкова за нашето щастие. Можем да изберем своите съпрузи, приятели и съседи, но и те могат да изберат да ни напуснат. Тъй като отделният човек разполага с непозната преди власт да определя собствения си път в живота, оказва се все по-трудно той да изгражда трайни връзки. Ето защо водим все по-самотно съществуване сред разпадащи се общности и семейства.
Най-важното ни откритие е това, че щастието в действителност не зависи от обективни условия като богатството, здравето или принадлежността към общност. По-скоро то зависи от отношението между обективните условия и субективните очаквания. Ако си искал волска талига и си получил волска талига, си доволен. Ако си искал чисто ново ферари, но си получил втора ръка фиат, се чувстваш ограбен.
Това е причината печалбата от лотарията да има в дългосрочен план същото отражение върху щастието като увреждането в резултат от пътна злополука. Когато нещата вървят добре, очакванията ни се покачват и затова можем да се чувстваме неудовлетворени дори и при драстично подобряване на обективните условия. Когато нещата вървят зле, очакванията се свиват и съответно дори при тежко заболяване можем да се чувстваме толкова щастливи, колкото преди.
Бихте могли да възразите, че за да стигнем до този извод, не ни трябват цял куп психолози с техните досадни въпросници. Пророците, поетите и философите са осъзнали още преди хиляди години, че чувството на удовлетвореност от това, което си, е далеч по-важно от получаването на повече от онова, което искаш. Все пак е добре, когато съвременни изследвания, подкрепени с цял куп числа и диаграми, достигат до същите изводи като тези на мъдреците от миналото.
Ключовото значение на очакванията има голямо значение за вникването в историята на щастието. Ако то зависеше единствено от обективни условия като богатството, здравето и социалните връзки, би било относително лесно да изследваме динамиката му в хода на историята. Откритието, че то зависи от субективни фактори, прави задачата на историците далеч по-сложна. Ние разполагаме с цял куп успокоителни и обезболяващи, но очакванията ни за спокойствие и удоволствие, както и нетърпимостта ни към неудобства и безпокойства са нараснали в такава степен, че е напълно възможно болката да ни причинява повече страдания, отколкото на нашите предшественици.