Трудно е да приемем този начин на мислене. Проблемът е в една заблуда, вложена дълбоко в душите ни. Когато се опитваме да отгатнем или да си представим колко щастливи са другите хора днес или в миналото, ние неизбежно поставяме себе си на тяхното място. Това обаче не върши работа, тъй като налага собствените ни очаквания върху материалните условия, при които те са живели. В съвременните благоденстващи общества е обичайно да взимаш душ и да си сменяш дрехите ежедневно. Средновековните селяни обаче не се къпели с месеци и почти никога не сменяли дрехите си. Самата мисъл да живееш по този начин, сред мръсотия и зловония, за нас е отблъскваща. Въпреки това въпросните селяни сякаш не са страдали особено от всичко това. Те били свикнали с миризмата на отдавна непрана риза. Не можем да кажем, че те са искали да сменят дрехите си, но не са можели да си го позволят — истината е, че са получавали тъкмо това, което са искали. Ето защо — поне по отношение на облеклото — те били доволни.
Ако помислим малко, това не е чак толкова удивително. Все пак нашите братовчеди шимпанзетата рядко се мият и никога не си сменят дрехите (защото нямат такива). Не се отвращаваме и от домашните кучета и котки, които също не взимат душ и не сменят козината си ежедневно. Въпреки това ги галим, прегръщаме и целуваме. Малките деца в нашите благоденстващи общества често мразят да се къпят и са нужни години обучение и наложена от родителите дисциплина, за да възприемат този предполагаемо привлекателен навик. Всичко е въпрос на очаквания.
Ако щастието се определя от очакванията, то два от стълбовете на нашето общество — масмедиите и рекламната индустрия — може би несъзнателно пресушават извора на удовлетвореност, от който черпим всички ние. Ако сте осемнайсетгодишен младеж, живял в малко селце преди 5000 години, вероятно ще си мислите, че изглеждате добре, тъй като в селото има едва 15 мъже, половината от които вече са стари, покрити с белези и бръчки, а другата половина са все още малки деца. Ако обаче сте съвременен тийнейджър, е много по-вероятно да не се чувствате добре в своята кожа. Дори всички останали момчета в училище да са пълни грозници, вие няма да се съизмервате с тях, а с филмовите звезди, атлетите и супермоделите, които виждате всеки ден по телевизията, във Фейсбук или по гигантски рекламни плакати.
Затова може би недоволството на Третия свят се дължи не само на бедността, болестите, корупцията и политическото потисничество, но и на самата видимост на начина на живот на Първия свят. Средният египтянин е далеч по-малко вероятно да загине от глад, болести или насилие при режима на Хосни Мубарак, отколкото при Рамзес II или Клеопатра. Материалните условия, при които живеят мнозинството египтяни, никога не са били по-добри. Затова вероятно бихте си помислили, че през 2011 г. те ще се разтанцуват по улиците, благодарейки на Аллах за своето благополучие. Вместо това те се разбунтуваха и свалиха Мубарак. Причината е, че не сравняваха себе си с предците си от времето на фараоните, а с американски съвременници.
Ако това е така, дори безсмъртието би могло да е причина за недоволство. Представете си, че учените открият лек за всички болести, ефективни терапии срещу стареене и регенеративни лечения, които правят хората вечно млади. По всяка вероятност непосредственото следствие ще бъде невъобразима епидемия от гняв и безпокойство.
Тези, които няма да могат да си позволят новите вълшебни лекарства, иначе казано мнозинството от хората, ще бъдат вбесени до краен предел. През цялата история бедните и потиснатите са се успокоявали с мисълта, че поне смъртта е една за всички, че богатите и могъщите също ще умрат един ден. Бедните обаче няма да могат да намерят покой, ако знаят, че те самите ще умрат, докато богаташите ще бъдат млади и красиви завинаги.
Дори и малцинството от хората, които могат да си позволят новото лечение не биха изпаднали в еуфория, тъй като ще имат много неща, за които да се тревожат. Макар новите терапии да удължават живота и младостта, те няма да могат да възкресяват мъртвите. Колко ужасна е мисълта, че ние и близките ни можем да живеем вечно, но само ако не ни блъсне камион или някой терорист не ни взриви на малки парченца. Потенциално безсмъртните ще започнат да избягват и най-дребните рискове, а агонията им от загубата на съпруга, дете или близък приятел ще бъде непоносима.