Как да съвместим този факт със споменатите по-горе открития на психолози и социолози, според които женените са по-щастливи от неженените? Първо, трябва да отбележим, че те се отнасят до корелации, съответно причината и следствието може да не са такива, каквито учените си мислят. Вярно е, че женените са по-щастливи от неженените и разведените, но това не означава, че бракът прави хората щастливи. Може да се окаже, че щастието ни кара да сключваме брак — по-точно че серотонинът, допаминът и окситоцинът пораждат и поддържат брачните връзки. Хората, които се раждат с високо ниво на щастие, са щастливи през повечето време. Те са по-атрактивни съпрузи и съответно има по-голяма вероятност да сключат брак. По-малко вероятно е и да се разведат, тъй като е далеч по-лесно да се живее с щастлив и доволен човек, отколкото с потиснат и неудовлетворен. Ето защо е вярно, че женените имат по-високо средно ниво на щастие от неженените, но това не означава, че стара мома, предразположена към черни мисли поради своята биохимия, веднага ще стане по-весела, ако успее да хване в мрежите си бъдещ съпруг.
Към това следва да добавим, че повечето биолози не са фанатици. Те твърдят, че щастието се определя основно от биохимията, но същевременно приемат, че психологическите и социалните фактори също имат някаква роля. Нашият мисловен климатик има някаква свобода на движение в рамките на фиксирани граници. Практически невъзможно е да преминеш горната и долната емоционална граница, но бракът или разводът могат да ни тласнат към едната от тях. Някой роден със средно ниво на щастие 5 никога няма да танцува по улиците, обхванат от дива радост, но добрият брак може да го накара понякога да достига до ниво 7 и да избягва униние от ниво 3.
Ако приемем биологичния подход към изследването на щастието, то историята ще се окаже лишена от особена важност, тъй като повечето от историческите събития не оказват пряко влияние върху биохимията. Историята може да доведе до промяна на външните стимули, предизвикващи отделянето на серотонин, но няма да влияе върху достиганите от него нива, съответно няма да прави хората по-щастливи.
Нека сравним един средновековен френски селянин с днешен парижки банкер. Селянинът е живял в студена кирпичена колиба в непосредствена близост до кочината, докато банкерът се радва на великолепен апартамент, пълен с всякакви технологични джаджи и гледка към Шанз-Елизе. Интуицията ни казва, че банкерът би трябвало да е по-щастлив от селянина. От друга страна, кирпичените колиби, шикозните апартаменти и Шанз-Елизе не могат да определят нашето настроение. Това прави серотонинът. Когато средновековният селянин завършвал строежа на своята кирпичена колиба, невроните в мозъка му секретирали серотонин и той достигал ниво 10. Когато през 2013 г. банкерът направел последната вноска за своя прекрасен апартамент, невроните в мозъка му отделяли сродно количество серотонин той също достигал ниво 10. За мозъка няма никакво значение дали апартаментът е по-уютен от колибата, или не. Единственото, което има значение, е, че нивото на серотонина в момента е 10. Съответно банкерът няма да бъде и на йота по-щастлив от своя пра-пра-пра-дядо, бедния средновековен селянин.
Това е в сила не само за частния живот, а и за големите събития от историята. Да вземем например Френската революция. Революционерите били доста заети — обезглавили краля, дали земя на селяните, написали декларация за правата на човека, отменили привилегиите на благородниците и започнали война срещу цяла Европа. Нищо от това обаче не оказало каквото и да било влияние върху биохимията на французите. Въпреки всички политически, социални, идеологически и икономически трансформации, предизвикани от революцията, нивото на щастие си останало същото. Спечелилите жизнерадостна биохимия от генетичната лотария били еднакво щастливи преди и след революцията, а родените с мрачна биохимия мрънкали срещу Робеспиер и Наполеон също толкова язвително, колкото и срещу Луи XVI и Мария-Антоанета.
Ако това е така, каква е ползата от Френската революция? Ако тя не е направила хората по-щастливи, то за какво е бил целият хаос, страхът, кръвопролитията и войната? Очевидно биолозите никога не биха щурмували Бастилията. Според тях хората може и да са мислели, че политическите революции и социалните реформи ще ги направят по-щастливи, но биохимията им отново и отново ги мами.
Има само един исторически процес, който има реално значение. Днес най-после съзнаваме, че ключът към щастието е в нашата биохимия и съответно можем да спрем да си губим времето с политика и социални реформи, преврати и идеологически спорове и вместо това да се концентрираме върху единственото нещо, което може да ни направи истински щастливи — промяната на нашата биохимия. Ако инвестираме милиарди за изследване на химията на мозъка и разработим подходящите препарати, можем да направим хората много по-щастливи отпреди, без да са нужни никакви революции. „Прозак“ например не сваля тиранични режими, а увеличава нивата на серотонина, избавяйки хората от депресията.