Нищо не изразява по-добре тезата на биолозите от мотото на Ню ейдж: „Щастието извира отвътре.“ Парите, социалният статус, пластичната хирургия, красивите домове, властовите позиции — нищо от това няма да ви направи щастливи. Трайно щастие извира единствено от серотонина, допамина и окситоцина. (Следните текстове са добра начална точка за запознаване с психологията и биохимията на щастието: Jonathan Haidt, The Happiness Hypothesis: Finding Modern Truth in Ancient Wisdom (New York: Basic Books, 2006); R. Wright, The Moral Animaclass="underline" Evolutionary Psychology and Everyday Life (New York: Vintage Books, 1994); M. Csikszentmihalyi, ‘If We Are So Rich, Why Aren’t We Happy?’, American Psychologist 54: 10 (1999): 821-827; F. A. Huppert, N. Baylis and B. Keverne (eds.) The Science ofWell-Being (Oxford: Oxford University Press, 2005); Michael Argyle, The Psychology of Happiness, 2ntl edition (New York: Routledge, 2001); Ed Diener (ed.), Assessing Well-Being: The Collected Works of Ed Diener (New York: Springer, 2009); Michael Eid amd Randy J. Larsen (eds.), The Science of Subjective Well-Being (New York: Guilford Press, 2008); Richard A. Easterlin (ed.), Happiness in Economics (Cheltenham: Edward Elgar Publishing, 2002); Richard Latard, Happiness: Lessons from a New Science (New York: Penguin, 2005))
В дистопията на Олдъс Хъксли „Прекрасният нов свят“, публикувана през 1932 г. по време на пика на Голямата депресия, щастието е върховна ценност и наркотичните средства изместват полицията и избирателната система, превръщайки се в основа на политиката. Всеки взима ежедневно синтетичен наркотик, наречен „сома“, който кара хората да се чувстват щастливи, без да вреди на тяхната продуктивност и ефикасност. Световната държава, която властва над цялата планета, никога не е застрашавана от войни, революции, стачки и демонстрации, тъй като всички хора са изключително доволни от начина си на живот, какъвто и да е той. Визията на Хъксли за бъдещето е далеч по-тревожна от „1984“ на Оруел. Светът на Хъксли изглежда чудовищен на повечето читатели, макар те да не могат да обяснят защо. Всички са щастливи през цялото време. Какво лошо има в това?
СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
Смущаващият свят, описан от Хъксли, се основава на биологизаторското допускане, че щастие и удоволствие са едно и също. Да бъдеш щастлив е същото като да изпитваш приятни телесни усещания. Тъй като нашата биохимия налага ограничения върху обема и продължителността на тези усещания, единственият начин да изпитваме по-високо ниво на щастие за продължителни периоди от време е като манипулираме тази биохимия.
Някои учени обаче оспорват тази дефиниция за щастие. В едно прочуто изследване Даниъл Канеман, носител на Нобелова награда за икономика, кара различни хора да си припомнят свой типичен работен ден, минавайки от случка на случка и определяйки в каква степен са харесвали това, което изпитват тогава. Оказва се, че начинът, по който повечето хора се отнасят към собствения си живот, е на пръв поглед парадоксален. Да вземем например отглеждането на дете. Канеман открива, че от гледна точка на моментите на радост и на мъка това се оказва доста неблагодарна работа, свеждаща се основно до смяна на пелени, миене на чинии и справяне с отчетливо неприятни гневни изблици. Въпреки това повечето родители твърдят, че децата им са техният основен извор на радост. Означава ли това, че хората не знаят какво в действителност е добро за тях?
Това е единият възможен отговор. Друг гласи, че откритието на Канеман показва, че щастието не се измерва чрез това колко повече са приятните моменти спрямо неприятните. По-скоро то се свежда до това да разглеждаш живота си в неговата цялост като смислен и стойностен. Щастието има съществен когнитивен и етически елемент. Ценностите са това, което определя дали ще се виждаме като „нещастни роби на малък диктатор“, или „полагащи изпълнени с любов грижи за един нов живот“. (Daniel Kahneman, Thinking, Fast and Slow (New York: Farrar, Straus and Giroux, 2011); Inglehart et al., ‘Development, Freedom and Rising Happiness’, 278-281.) Както е казал Ницше, ако имаш „защо“, можеш да понесеш почти всяко „как“. Смисленият живот може да носи изключителна удовлетвореност въпреки всякакви трудности, а безсмисленият живот е ужасна участ — независимо с какви удобства бива съпътстван.
Макар хората от всички култури и във всички епохи да са изпитвали едни и същи болки и удоволствия, смисълът, който те са приписвали на живота си вероятно е варирал значително. Ако това е така, то историята на щастието би могла да се окаже далеч по-динамична, отколкото мислят биолозите. При това този извод не задължително е в полза на съвременната епоха. Ако оценяваме живота минута по минута, вероятно можем да кажем, че през Средновековието той е бил тежък. От друга страна, ако тогава хората са вярвали в обещанието за вечно блаженство в отвъдния живот, вероятно животът за тях е бил далеч по-смислен и стойностен от този на хората в нашето секуларизирано време, което ни обещава само пълно забвение. Запитани „Удовлетворени ли сте от живота си като цяло?“, хората от Средновековието може би биха го оценили доста високо по скалата на субективното благополучие.