Същото се отнася за християнските теолози. Свети Павел и свети Августин били съвсем наясно, че повечето хора биха предпочели да правят секс, вместо да отправят молитви към Бог. Доказва ли това, че сексът е ключ към щастието? Не според тях двамата. Това доказва единствено, че човешката природа е греховна и хората лесно биват въвеждани в изкушение от Сатаната. От гледна точка на християнството мнозинството от хората са в общо взето в същото положение като пристрастените към хероина наркомани. Да си представим, че психолог провежда изследване на щастието сред група наркомани. Техните отговори на неговите въпроси показват, че всеки от тях изпитва щастие единствено когато си инжектира хероин. Означава ли това, че психологът трябва да заключи, че хероинът е пътят към щастието?
Идеята, че собствените ни усещания не са надежден път към истината, не е типична единствено за християнството. Що се отнася до познавателната ценност на усещанията, дори Дарвин и Докинс могат да намерят общ език със свети Павел и свети Августин. Според теорията за себичния ген естественият отбор кара хората, също като останалите организми, да избират онова, което е добро за възпроизводството на техните гени, дори да е лошо за тях като индивиди. Повечето мъже прекарват живота си в тежък труд, грижи, съревнование и борба, вместо да се радват на кротко блаженство, защото тяхната ДНК ги манипулира, преследвайки собствените си себични цели. Също като Сатаната, ДНК използва мимолетни наслади, за да омае хората и да ги постави под своята власт.
Повечето религии и философии възприемат подход към щастието, различаващ се съществено от този на либерализма. (D. М. McMahon, The Pursuit of Happiness: A History from the Greeks to the Present (London: Allen Lane, 2006)) Особено интересна е позицията на будизма, тъй като той отдава на въпроса за щастието по-голямо значение от която да е друга религия. В продължение на 2500 години будистите систематично изследват същността на щастието и неговите причини, поради което сред научната общност се наблюдава засилващ се интерес към тяхната философия и медитативни практики.
Будизмът споделя с биологическия подход към щастието една ключова предпоставка — разбирането, че то е продукт на процеси, протичащи в нашето тяло, а не резултат от събития във външния свят. Изхождайки от тази предпоставка обаче, той достига коренно различни изводи.
Според будизма повечето хора отъждествяват щастието с приятните усещания, а нещастието — с неприятните усещания. Поради това те приписват огромно значение на начина, по който се чувстват, стремейки се да изпитват колкото се може повече удоволствие и колкото се може по-малко болка. Каквото и да правим в живота си, независимо дали се почесваме по крака, наместваме се по-удобно в стола си или водим световни войни, ние се стремим към постигане на наслада.
Проблемът според будизма е в това, че усещанията ни са само мимолетни вибрации, променящи се неспирно като вълните на океана. Ако преди пет минути съм се чувствал радостен и изпълнен с решимост, сега тези усещания могат да ме напуснат и да изпитвам тъга и обезсърчение. Затова ако искам да изпитвам приятни усещания, трябва неспирно да ги преследвам, отбягвайки неприятните. Дори и да успея в това начинание, ще трябва да започвам отново и отново, без никога да постигам трайно възнаграждение за всичките си усилия.
С какво са чак толкова важни тези ефимерни достижения? Защо да се боря така упорито за постигането на нещо, което изчезва веднага щом съм го хванал в ръцете си? Според будизма коренът на страданието не е усещането за болка, тъга или безсмислие на живота. По-скоро истинският му корен се крие в безспирното и безсмислено преследване на ефимерни усещания, пораждащо напрегнатост, безпокойство и неудовлетвореност. Заради него умът ни никога не постига покой. Той не е доволен дори когато изпитваме наслаждение, тъй като изпитва страх, че то скоро ще спре, придружен от стремеж да го запази и усили.
Хората постигат освобождение от страданието не когато изпитват някакво чезнещо наслаждение, а по-скоро когато проумеят непостоянната природа на всички усещания и погасят своите желания. Това е целта на будистките техники за медитация. Когато медитирате, трябва да наблюдавате внимателно своите тяло и ум, наблюдавайки неспирното пораждане и отминаване на всички усещания и осъзнавайки колко напразни са поражданите от тях копнежи. Когато копнежът изчезне, умът става спокоен, ясен и удовлетворен. Различни усещания продължават да се пораждат и отминават — радост, гняв, скука, похот — но след като се отървем от желанията си, ние можем да ги приемем като това, което са. Тогава ще заживеем в настоящето, вместо да се отдаваме на празни блянове по възможното.