Сред проектите, по които се работи в момента, безспорно най-революционен е опитът да се разработи двупосочен интерфейс, позволяващ на компютрите да разчитат сигнали от човешкия мозък и да изпращат към него сигнали, които той може да интерпретира. Представете си какво би станало, ако чрез такъв интерфейс свържем мозъка си директно с интернет или пък свържем няколко мозъка един с друг, създавайки нещо като мозъчен интернет? Какво би се случило с нашата памет, съзнание и личностна идентичност, ако мозъкът ни се сдобие с пряк достъп до хранилището на колективната памет? При тази ситуация един киборг би имал достъп до спомените на друг, но не като чуе разказ за тях, прочете ги в автобиография, или си ги представи, а като си припомни пряко, сякаш са негови собствени. Какво би се случило с личностната и половата идентичност, когато умът стане колективен орган? Как можеш да познаеш себе си и да следваш мечтите си, ако тези мечти не са в собствения ти ум, а в колективно хранилище на стремежите?
Подобен киборг повече няма да бъде човек, нито дори биологичен организъм, а нещо напълно различно. Това би било фундаментално различен тип същество, философските, психологическите и политическите последици от чиято поява не бихме могли да осмислим напълно.
ДРУГ ТИП ЖИВОТ
Трети начин, по който можем да променим законите на живота, е като създадем небиологични организми. Най-очевиден пример са компютърните програми и вирусите, които са способни да еволюират независимо от нас.
Днес генетичните алгоритми са сред най-интересните феномени в света на компютърните науки. Чрез тях учените се опитват да подражават на генетичната еволюция. Много програмисти мечтаят да създадат програма, способна да се учи и еволюира напълно самостоятелно от своя създател. При това положение програмистът ще дава просто началния тласък, а неговото творение ще бъде в състояние да се развива в посока, непредвидена нито от неговия създател, нито от който и да било друг човек.
Прототип на такава програма вече е налице — нарича се компютърен вирус. Вирусите плъзват из интернет, възпроизвеждат се под формата на милиони копия, като същевременно биват преследвани от хищници — антивирусни програми и други вируси, стремящи се да заемат тяхното място в киберпространството. В някои случаи при копирането на вируса може да възникне грешка — компютърна мутация. Възможно е тя да се появи, тъй като създателят на вируса е заложил в програмата му от време на време при копирането му да се появяват случайни грешки. Възможно е и тя да е непредвидена. Ако случайно се окаже така, че модифицираният вирус по-успешно избягва антивирусните програми, без да губи способността си да прониква в други компютри, той ще се разпространи из цялото киберпространство. Така мутантът ще оцелее и успешно ще се възпроизвежда. В хода на времето киберпространството ще се напълни с нови вируси, които никой не е създал в този им вид, и те ще бъдат подложени на неорганична еволюция.
Можем ли да твърдим, че те са живи създания? Зависи от това какво разбирате под „живи създания“. Те определено са продукт на нов еволюционен процес, напълно независим от законите и ограниченията, характерни за биологичната еволюция.
Представете си и друга възможност — например че архивирате съдържанието на мозъка си в преносим харддиск и след това стартирате негова симулация на своя лаптоп. Дали тогава вашият лаптоп ще може да мисли и чувства като човек? Ако отговорът е да, дали това ще сте вие самият? А какво ще стане, ако компютърните програмисти създадат съвсем нов дигитален ум, съставен от компютърни програми и този нов ум разполага с понятие за Аз, самосъзнание и памет? Ако пуснете тази програма на своя компютър, дали тя ще има характеристиките на личност? Ако пък я изтриете, трябва ли да бъдете обвинени в убийство?
Вероятно скоро ще разполагаме с отговорите на тези въпроси. Проектът „Човешки мозък“, по който се работи още от 2005 г., цели да пресъздаде човешкия мозък в компютър, като електронните вериги в компютъра ще симулират невронните мрежи в мозъка. Ръководителят на проекта твърди, че при достатъчно финансиране в рамките на едно или две десетилетия ще разполагаме с изкуствен човешки мозък, който ще може да говори и да се държи като обикновен човек. Ако проектът постигне успех, това ще означава, че след 4 милиарда годишно лутане из света на органичните съединения животът най-после ще успее да си пробие път към обширните сфери на неорганичното, готов да приеме форми, непроницаеми дори за най-разюздаиата фантазия. Не всички учени са съгласни с тезата, че умът ни работи по начин, аналогичен на днешните дигитални компютри. Ако това е така, то днешните компютри няма да могат да го симулират по адекватен начин. Въпреки това би било необмислено категорично да отхвърлим тази възможност, без да й дадем шанс. През 2013 г. проектът получи финансиране от 1 милиард евро от Европейския съюз. (Jonathan Fildes, ‘Artificial Brain “ 10 years away“’, BBC News, 22 юли 2009 г., посетено на 19 септември 2012 r., http://news.bbc.co.uk/1/hi/8164060.stm )