СИНГУЛЯРНОСТТA
Понастоящем е реализирана незначителна част от тези възможности. Въпреки това през 2013 г. светът постепенно се освобождава от оковите на биологията. Способността ни да преобразуваме не само света около нас, но преди всичко собствените ни умове и тела се развива с главоломна скорост. Все повече сфери на дейност напускат отъпканите си коловози. Юристите се налага да преосмислят въпросите за неприкосновеността на личните данни и личностната идентичност, правителствата — здравните грижи и социалното равенство, спортните асоциации и образователните институции — честната игра и постиженията, пенсионните фондове и трудовите пазари — да се приспособят към един свят, в който шейсетте години са новите трийсет. Всички те са изправени пред главоблъсканиците на биологичното инженерство, киборгите и неорганичния живот.
За секвенирането на първия човешки геном са нужни 15 години и 3 милиарда долара. Днес можете да направите това за няколко седмици срещу няколкостотин долара. (Radoje Drmanac et al., ‘Human Genome Sequencing Using Unchained Base Reads on SelfAssembling DNA Nanoarrays’, Science 327:5961 (2010), 78-81;‘Complete Genomics’уебсайт: http://www.completegenomics.com/ Rob Waters, ‘Complete Genomics Gets Gene Sequencing under $5000; https://techcrunch.com/2009/09/24/paypal-co-founder-and-founders-fund-partner-joins-dna-sequencing-firm-halcyon-molecular/ ) Ерата на персонализираната медицина, която съобразява лечението с особеностите на вашата ДНК, вече започна. Семейният лекар скоро ще може да ви осведоми, че има завишен риск да се разболеете от рак на черния дроб, но пък няма нужда да се притеснявате особено от инфаркт. Той ще може също да определи със сигурност, че популярно лекарство за дадена болест, което помага на 92% от хората, ще бъде безполезно за вас и вместо него трябва да приемате друго хапче, което е смъртоносно за други хора, но вие имате нужда точно от него. Пътят към усъвършенстването на медицината лежи открит пред нас.
От друга страна, напредъкът на медицината поставя пред нас нови етически дилеми. Етиците и юристите вече се борят с щекотливия въпрос за личната неприкосновеност на нашата ДНК. Да имат ли право застрахователните компании да искат данни за нашата ДНК и да увеличават изплащаните от нас вноски, ако открият в тях свидетелства за склонност към рисково поведение? Ще трябва ли да изпращаме нашата ДНК вместо професионална автобиография на потенциалните работодатели? Ще има ли правото някой от тях да предпочете кандидат за работа, ако неговата ДНК изглежда по-обещаващо? Или в такъв случай ще имаме правото да съдим работодателя за генетична дискриминация? Да бъде ли разрешено на компании, разработващи генномодифицирани животни, да получават патенти върху тяхната ДНК? Ясно е, че можем да притежаваме конкретно пиле, но можем ли да притежаваме цял вид пилета?
Подобни дилеми бледнеят пред етическите, социалните и политическите последици от проекта „Гилгамеш“ и нашия потенциал да създаваме свръхчовеци. Универсалната декларация за човешките права, финансирани от различни правителства по света медицински програми, националните здравноосигурителни компании и националните конституции по света признават, че хуманното общество трябва да осигури на всички свои членове адекватно медицинско лечение и да ги поддържа в достатъчно добро здраве. Всичко това е чудесно, докато медицината се занимава основно с предотвратяване и лекуване на болести. Какво би се случило, когато интерес за нея стане усъвършенстването на човека и създаването на нов елит?
Нашият свят, светът на късната модерност, се гордее с това, че за пръв път в историята е признал фундаменталното равенство на всички хора, макар да е напът да създаде най-неравното от всички общества. През вековете висшите класи винаги са вярвали, че са по-умни, по-силни и в общи линии по-добри от нисшите. Като цяло те се заблуждавали. Едно бебе, родено в семейството на бедни селяни, можело да бъде точно толкова интелигентно, колкото наследника на короната. С помощта на новата медицина претенциите на висшите класи скоро могат да станат обективна реалност.