Ето защо не бързайте да си купувате застраховка срещу бъдещи съдебни дела, заведени от дигитални създания. Онези блянове или кошмари, които обсъдихме по-горе, са просто стимуланти за въображението. Следва да приемем сериозно единствено идеята, че следващият етап от историята ще включва не само технологични и организационни трансформации, но и дълбоко преобразяване на човешкото съзнание и личностна идентичност. Всичко това може да има толкова далечни последици, че самият термин „човек“ да се окаже неприложим. Колко време ни остава до този момент? Никой не знае. Както вече стана дума, според някои до 2050 г. някои хора вече ще са постигнали безсмъртие. По-умерените прогнози отнасят този момент към следващото столетие или хилядолетие. От гледна точка на 70 000 години човешка история какво са няколко хилядолетия?
Ако наистина завесата е напът да се спусне пред сцената на човешката история, то може би ние сме представители на последните поколения, които следва да потърсят отговор на въпроса: какви искаме да бъдем? Пред този въпрос, известен като въпрос за усъвършенстването на човека, бледнеят всички спорове, които в момента водят политици, философи, учени и обикновени хора. Наистина днешните разногласия между различните религии, идеологии, нации и класи по всяка вероятност ще изчезнат заедно със самия Homo sapiens. В случай че потомците ни наистина достигнат ново ниво на съзнание (или пък притежават нещо различно от съзнание, което дори не можем да си представим), то изглежда съмнително, че християнството или исляма ще представляват интерес за тях, че социалната им организация ще бъде изградена според комунистически или капиталистически принципи или че полът им ще бъде определим просто като мъжки или женски.
Въпреки това големите дебати относно историята си остават значими, тъй като поне първото поколение от боговете на бъдещето ще бъде формирано от културните идеи на сътворилите ги хора. Дали те ще бъдат създадени по образ и подобие на капитализма, исляма или феминизма? Различните отговори на този въпрос могат да насочат пътя им в напълно различна посока.
Повечето хора предпочитат да не разсъждават по този въпрос. Дори в рамките на биоетиката предпочитат въпроса „Какво не трябва да правим?“. Допустимо ли е да провеждаме генетични експерименти върху с хора? А с абортирани фетуси или стволови клетки? Етично ли е да клонираме овце? А шимпанзета? Ами хора? Всички тези въпроси са важни, но е наивно да мислим, че можем просто да натиснем спирачка и да спрем научните проекти, целящи да усъвършенстват Homo sapiens, да го превърнат в нещо различно. Всички тези проекти са неразривно свързани с проекта „Гилгамеш“. Попитайте учените защо изследват човешкия геном, опитват се да свържат мозък с компютър или да създадат негова симулация в компютър. В девет от десет случая ще чуете стандартния отговор: правим това, защото искаме да лекуваме болести и да спасяваме човешки животи. Въпреки че последиците от пресъздаване на човешки ум в компютър не се свеждат до възможността за лекуване на психологични заболявания, това е стандартното оправдание, тъй като никой не би го оспорил. Тъкмо по тази причина проектът „Гилгамеш“ е флагманът на науката. Той оправдава всичко, което тя прави. Доктор Франкенщайн е застанал върху раменете на Гилгамеш. Тъй като е невъзможно да спрем Гилгамеш, не можем да спрем и доктор Франкенщайн.
Можем единствено да се опитаме да повлияем на посоката, в която те ще поемат. Тъй като може би скоро ще сме в състояние да променяме дори и желанията си, вероятно истинският въпрос е не „Какви искаме да бъдем?“, а по-скоро „Какво ни се иска да искаме?“ Дори и онези, които не се ужасяват от този въпрос, вероятно не са го обмисляли подобаващо.
ПОСЛЕПИС
ЖИВОТНОТО, КОЕТО СТАНА БОГ
Преди 70 000 години Homo sapiens все още е незначителен примат, обитаващ затънтен ъгъл на африканския континент. През следващите хилядолетия той става господар на планетата за ужас на цялата екосистема. Днес той е напът да се превърне в бог, сдобивайки се не само с вечна младост, но също и със способността да твори и унищожава.
През последните няколко десетилетия най-после отбелязахме реален напредък, поне що се отнася до човешката ситуация, намалявайки глада, болестите и войните. Въпреки това положението на останалите животни се влошава по-бързо от всякога, а подобрението при по-голямата част от човечеството датира от съвсем неотдавна и е твърде крехко.