Защо например хората се тъпчат с висококалорична храна, която не е полезна за тялото? Съвременните благоденстващи общества биват тормозени от бича на наднорменото тегло, който бързо се разпространява и в развиващите се страни. Загадка остава защо прекаляваме с най-сладките и най-мазни храни, ако не помислим върху хранителните навици на нашите предшественици. В саваната и в горите, които те са обитавали, висококалоричната сладка храна е била изключителна рядкост, а храната като цяло никога не е достигала. Типичният събирач преди 30 000 години има достъп само до един вид сладка храна — зрелите плодове. Ако жена от каменната епоха се натъкне на дърво, отрупано със смокини, най-разумната постъпка ще е да изяде колкото може повече от тях на място, преди местната бабуинска банда да опоска дървото. Инстинктът да се нахвърлиш върху висококалоричната храна е вграден в нашите гени. Днес може и да живеем в апартаменти, разположени в многоетажни сгради, и да разполагаме с хладилници, пълни с храна, но нашата ДНК все още мисли, че сме в саваната. Заради това ние сме готови да ометем цялата купа сладолед, която е във фризера, и да я полеем с една голяма чаша кока-кола.
Тази теория за „лакомия ген“ е широко възприета. Други са много по-оспорвани. Например някои еволюционни психолози настояват, че древните групи от събирачи не са се състояли от нуклеарни семейства, крепящи се върху моногамни двойки, а са живели в комуни без частна собственост, без моногамни връзки и дори без отношения на бащинство. В такива групи жената е можела да има сексуални отношения и близки връзки с няколко мъже (и жени) едновременно, като всички заедно отглеждали децата. Тъй като нито един от мъжете не е можел да знае със сигурност кои деца са негови, те са полагали еднакви грижи за всички.
Подобна социална структура не е утопия от епохата на Водолея. Тя е добре документирана при различни животински видове, най-важните сред които са нашите най-близки роднини — обикновените шимпанзета и шимпанзето бонобо. Има дори съвременни култури, в които се практикува колективно бащинство, както е например сред индианците бари. Според вярванията в подобни общества детето не се ражда от сперматозоидите на конкретен мъж, а от натрупването на сперма в утробата. Добрата майка ще се старае да има сексуални отношения с различни мъже, особено когато е бременна, за да може то да се радва на качествата (и на грижите) не само на най-добрия ловец, но и на най-сладкодумния разказвач на истории, на най-силния боец и на най-нежния любовник. Ако това ви звучи глупаво, имайте предвид, че преди развитието на модерните ембриологични изследвания хората не са разполагали със сигурни свидетелства, че бебетата са продукт на един баща, а не на няколко.
Защитниците на тази теория за „древните комуни“ настояват, че честите изневери, с които се отличават съвременните бракове, и често срещаните разводи, както и безбройните психологически комплекси, от които страдат както деца, така и възрастни, са резултат от принудата да се формират нуклеарни семейства и моногамни връзки, които са несъвместими с биологичния ни софтуер. (Christopher Ryan and Cacilda Jetha, Sex at Dawn: The Prehistoric Origins of Modern Sexuality (New York: Harper, 2010); S. Beckerman and P. Valentine (eds.), Cultures of Multiple others. The Theory and Practice of Partible Paternity in Lowland South America (Gainesville: University Press of Florida, 2002).)
Много учени яростно отхвърлят тази теория, настоявайки, че и моногамията, и нуклеарното семейство са част от най-присъщите на човешкото поведение модели. Те твърдят, че макар древните общества на ловци събирачи да са били по-егалитарни и с по-комунална структура в сравнение с модерните, те все пак са съставени от отделни клетки, изградени от ревнива двойка и нейните деца. Поради това днес моногамните отношения и нуклеарните семейства са нормата в по-голямата част от културите, жените и мъжете демонстрират изявено собственическо отношение към партньорите и децата си и дори в страни като Северна Корея и Сирия политическата власт се предава от баща на син.
За да се разреши това разногласие и да разберем нашата сексуалност, общество и политика, ние трябва да се запознаем с условията на живот на нашите предци, да изследваме как Homo sapiens е живял в периода между когнитивната революция, настъпила преди 70 000 години, и началото на земеделската революция отпреди около 12 000 години.
За нещастие, разполагаме с малко сигурни данни за живота на нашите предци събирачи. Спорът между теориите за „древната комуна“ и за „вечната моногамия“ се основава на неубедителни свидетелства. Ние очевидно не разполагаме с писмени следи от тази епоха, а археологическите данни се състоят най-вече от вкаменелости на кости и каменни сечива. Артефактите, изработени от по-нетрайни материали като дърво, бамбук или кожа могат да оцелеят единствено при много специфични условия. Общото впечатление, че хората отпреди земеделската революция са живели в епохата на камъка, е недоразумение, основаващо се на доминиращите археологически находки. По-правилно би било да наречем каменната епоха дървена, защото повечето от сечивата, използвани от древните ловци събирачи, са били изработени от дърво.